Когато ритъмът и тонът на детето са нарушени, целебното въздействие на майката, често оказано несъзнателно, е нещо, което лекарят не може да предизвика и след хиляда години. Песента, която майката запява, колкото и простичка да е, идва от дълбините на нейната същност и е наситена с лечебна сила. За един миг тя може да излекува детето. Ласките и нежното потупване му въздействат по-благотворно от което и да е лекарство. Дори и да не си дава ясна сметка, майката инстинктивно прави това, когато вътрешният ритъм на детето е нарушен, и му пее, когато тонът му е разстроен.
А що се отнася до умствената част от нашата същност, механизмът е още по-деликатен от тялото. Тук също има тон, специфичен за всеки в зависимост от неговата еволюция. Човек се чувства в добро здраве, когато вибрира собственият му тон. Но ако специфичната му височина е променена, той се чувства некомфортно и това усещане може да доведе до болест. Всеки израз на страст, радост, гняв, страх, който нарушава непрекъснатостта на този тон, въздейства на здравето. Зад мисълта има чувство и чувството е това, което поддържа тона. Мисълта е на повърхността. За да поддържат непрекъснатостта на тона, мистиците прилагат специални практики.
В древността, вместо използвания днес орган, е имало традиция четири-пет човека да поддържат един тон със затворена уста. Останах силно впечатлен, когато след завръщането си от Индия го чух отново в една руска църква. Биенето на камбаната, практикувано в църквите както едно време, така и днес, няма за цел единствено да привика хората на служба. Тайното послание е да ги настрои на техния специфичен тон, да им напомни: “В теб непрекъснато вибрира тон, настрой се към него!” Ако това настройване не е направено, слабостта остава, дори след като болестта е преминала. Външното лекарство не лекува, ако човек не е излекуван ментално. Ако духът му не е излекуван, следата от болестта остава и ритъмът на ума е нарушен.
Когато умът на един човек е възприел по-бърза или по-бавна от неговата естествена скорост, или скача от мисъл на мисъл, движейки се с десетки мисли в минута, независимо колко е интелектуален, този човек не може да бъде нормален. Или пък, ако е обсебен от една-единствена мисъл, вместо да върви напред, той остава вкопчен в депресията си, в страховете и разочарованията и това ще го разболее. Нарушаването на ритъма на ума е това, което причинява умствено разстройство.
С това не искам да кажа, че ритъмът на ума на един човек трябва да е като този на друг. Не, всеки има свой специфичен ритъм. Веднъж мой ученик, въпреки че с удоволствие ме придружаваше в разходката ми, се почувства много дискомфортно, тъй като не можеше да ходи бавно като мен. И понеже е откровен и непринуден, го сподели с мен. Отговорих му: “Разходката е превъзходна.”
Причината беше, че неговият ритъм беше различен и всеки друг ритъм му създаваше неприятно усещане. За да се чувства добре, той трябваше постоянно да препуска насам-натам. Така че човек може да усети кое го кара да се чувства удобно и кое – не, във всичко, което прави. Ако не го усеща, значи не обръща внимание на своята същност. Мъдростта е в разбирането на себе си. Ако умеем да поддържаме естествения ритъм на ума, това е достатъчно, за да сме здрави.
Умствените заболявания са по-неуловими от физическите и все още не са напълно изследвани. Когато това бъде направено, ще открием, че между тях и физическите болести има връзка. Умът и тялото се срещат лице с лице. Тялото отразява своята изправност и неизправност върху ума, а в същото време умът отразява своята хармония и дисхармония върху тялото. Точно по тази причина мнозина, които са болни външно, имат и някаква умствена болест. Много рядко можем да открием човек, който да е умствено болен, но физически напълно здрав.
Веднъж отидох в една психиатрична клиника в Ню Йорк. Лекарите бяха така любезни да наредят пред мен няколко черепа и да ми покажат къде са били вдлъбнатините в мозъка и местата на разпад, причинили лудостта на пациентите. Физическото тяло винаги носи белег от нея. Това може да е осезаемо страдание или пък недоловима разруха. Попитах ги: “Можете ли да ми кажете дали вдлъбнатина е довела до лудостта, или лудостта е причинила тази вдлъбнатина?” Според тях вдлъбнатината бе причина за лудостта. Но това не винаги е така. Умственото разстройство не винаги е причинено от вдлъбнатина в мозъка. Всъщност вътрешното същество има по-силно въздействие върху физическото, отколкото физическото тяло върху ума. Въпреки това не винаги умът е този, който поражда физическото заболяване. Много често е така, но не винаги. Понякога болестта преминава от физическо на умствено ниво, друг път изминава обратния път. Причините са много, но казано накратко, ако съществува една основна причина, тя е липсата на онази музика, която наричаме порядък. Нима това не показва, че човек е музика, че животът е музика? За да изсвирим своята партия по най-добрия начин, трябва да поддържаме своя тон и ритъм. Така предназначението на живота ни е изпълнено.