Винаги го казваше, когато Исрюн си тръгваше от кабинета му, но нямаше начин да знае дали не го казва на всеки свой пациент.
Също така винаги ѝ казваше да я кара по-леко, но тя пренебрегваше този съвет, бързо се втурваше към колата си и скоро след това отново беше в нюзрума.
Историята с отвлеченото дете се беше разчула и сега всички медии я бяха подхванали. Все още нямаше обявена пресконференция, но полицията беше излязла с изявление: млада жена седяла в кафене на „Логавегюр“ със сестра си, като оставила спящото си осемнайсетмесечно дете в количката отвън. Детето било взето от количката по някое време между десет и десет и петнайсет. Умоляваха се свидетелите да се обадят в полицията и според полицейското изявление разследването напредвало, проучвали се записите от видеокамерите в околността. Детето още не е открито.
Исрюн потръпна, докато пишеше материала. Нима Исландия вече не е онова приятелско и безопасно общество, което беше едно време. Дали този характерен за Исландия навик да се оставят децата да спят навън в количките си сега ще отмре? Дори закоравели колеги от нюзрума изглеждаха разтърсени от новината.
Тя не спираше да опитва да се свърже с полицейския си контакт, но без успех.
Накрая, когато вече наближаваше седем часа вечерта, той ѝ върна обаждането.
— Налага се да престанеш да ми звъниш за известно време — каза той. — С вързани ръце съм и не мога да кажа нищо.
— Намерихте ли момчето?
— Не.
— Кои са родителите? Имате ли заподозрян?
— Съжалявам. Не мога да кажа нищо. Това е изключително чувствителен случай, Исрюн. Не можем да поемаме никакви рискове, нито да позволим изтичане на информация. Трябва да намерим това дете. Абсолютен приоритет е.
С тези думи той приключи разговора. Нещо, което рядко правеше — да я отреже по такъв начин. Несъмнено всички бяха изнервени.
Историята трябваше да се появи така, както си беше, на практика преработеното прессъобщение на полицията. Исрюн не обичаше такива неща, но този път беше съгласна с контакта си от полицията. Безопасността на момченцето беше по-важна от всякакви сензации.
22
Томас беше поел нощната смяна, така че Ари Тор найсетне се наспа като хората и пристигна за сутрешната отпочинал. Из града започваха да се виждат хора, осмелили се да излязат от къщите си. Най-смелите или най-глупавите вече пренебрегваха риска от заразяване и излизаха на разходка в студения, свеж зимен въздух. Но нямаше приятни разговори по ъглите на улиците и магазините оставаха затворени. Хората продължаваха да избягват близък контакт при настоящите условия.
Тази сутрин Ари Тор и Кристин говориха по телефона.
— Добре си, нали, Ари Тор? — попита тя явно загрижена.
— Разбира се, а ти? Много ли си заета?
— Лудница е. Освен това се опитвам да поемам колкото може повече смени, знаеш, защото те няма. Чувствам се много самотна да вися вкъщи и да чакам да вдигнат карантината от Сиглюфьордюр.
— Скоро ще е, сигурен съм. Днес има много повече хора по улиците, отколкото вчера, всичко започва да се нормализира.
— Ще внимаваш, нали?
— Разбира се.
— И недей да се правиш на герой, чуваш ли ме, Ари?
— Обещавам.
Вероятността да наруши обещанието си беше много малка. Инстинктът му за самосъхранение се беше включил на пълни обороти и беше решил да не прави нищо освен най-необходимото. Най-добре се чувстваше вкъщи, но когато трябваше да застъпи на смяна, се опитваше да се потопи изцяло в документацията за Хединсфьордюр и да забрави за другите си делнични тревоги. Но проучването на случая с Йорун беше стигнало до застой.
Опитал бе да систематизира основните факти от разследването, така както бяха изложени в докладите. Заможна двойка от Сиглюфьордюр — Гудфина и Гудмундюр — решава да се засели в Хединсфьордюр през 1955 г. с надеждата да съживи запустелия фиорд. Йорун и Мариус, които от година живеят в Сиглюфьордюр и не са финансово добре, се преместват заедно с тях в къщата в Хединсфьордюр. Към края на 1956 или в началото на 1957 г. Мариус снима групичката им плюс неизвестен младеж, който държи бебето Хедин — ако бебето наистина е Хедин. Датата върху гърба на фотографията предполага, че детето на снимката е Хедин. Фиордът е изоставен отново през пролетта на 1957 г.
Ари Тор знаеше също, че преди да се преместят на север, Йорун и Мариус са имали син, роден някъде през 1950 г. Неспособни да издържат семейство, те нямат друг избор, освен да дадат детето за осиновяване. Ари Тор реши, че в онзи момент те не са получили никаква помощ от Гудфина и Гудмундюр, макар последните двама да са били доста заможни.