— Какво точно е институтът „Споукс“? — попита Ники.
— Тук го наричате „мисловен тръст“, макар че някои дни говоренето е доста повече от мисленето — изкиска се той. — Мисията ни е изучаване на политиката с цел демилитаризиране на науката. Човек като мен е на място там. А и заплащането ми позволява да развъждам кучета шампиони.
Той отново се засмя, а после изпадна в кратка меланхолия при спомена за Фред.
Хийт използва следващия си въпрос за бягството, за да премине към целта. Попита Ваджа дали следи развитието на разследването й по новините и той призна, че напоследък е бил твърде разстроен заради загубата на кучето си. Той обаче беше чувал за убитата жена в куфара и Хийт му каза, че освен убийството на Никол Бернарден разследва и това на майка си. После му зададе същите въпроси за събитията по времето, когато Синтия Хийт е работила в дома му през 1999, както тази сутрин в пивоварната. За психологическото състояние на майка й, дали е била тревожна, дали са я следили или притеснявали, дали нещо в къщата е било размествано или е изчезнало.
Ваджа рече:
— Много бих желал да ви помогна, но за съжаление нямам достатъчно информация, която да споделя с вас. Разбира те ли, майка ви дойде у нас само два пъти.
— Детето ви ли се отказа? — попита Руук.
Седналият на перилата учен го погледна развеселено от мястото си.
— Детето ми ли? Уверявам ви, това е малко вероятно.
— Кой тогава? — попита Хийт.
— Моето протеже.
— Протеже от института?
— Не. — Николадзе се поколеба, но продължи. — Запознахме се на кучешка изложба във Флорида. И също е от Тбилиси.
Хийт усети неудобството му и разбра причината, но тъй като беше наясно, че често не домакинът, а някой негов гост е бил мишената на майка й, тя започна да отстранява пластовете.
— И той ли развъждаше кучета?
Ваджа наведе очи и каза:
— Не, беше асистент на кучешкия фризьор. — После явно реши да се предаде и изплю: — Имахме много общи интереси, разбирахме се много добре и аз го поканих да дойде тук, за да го науча как се развъждат и тренират кучета. Освен това му уредих уроци по пиано, но той не се заинтересува.
— Пианото не е за всеки — каза Руук.
— От мен се интересуваше достатъчно.
Ники извади тефтера си.
— Как се наричаше вашето протеже?
Ваджа въздъхна и каза:
— Явно е време за болка, и нова, и стара. — Ники си помисли, че едва ли е нужно да го казва точно на нея и махна капачката на химикалката, за да го подкани.
— Казва се Мамука. Мамука Леонидзе.
За да помогне с изписването, той й го издиктува буква по буква.
— Знаете ли къде е Мамука сега? — попита тя.
— Преди десет години замина за Канада, за да постъпи в „Сирк дьо Солей“ като акробат. След това нямам представа. — После той добави: — Ако го откриете, съобщете ми, любопитен съм.
Ваджа ги изпрати до колата, което позволи на Хийт да се върне към темата за бягството му.
— Контактувате ли с представители на чужди правителства?
— Разбира се, постоянно. „Споукс“ е международен тръст.
— Имам предвид извън работата ви. Контактувате ли с правителството?
— Само за да им съобщя адреса си като легален чужденец.
С Руук не се бяха съветвали, но той знаеше накъде бие тя и попита:
— Ами с шпиони? С тайната полиция?
— Не и откакто напуснах Грузия. — После обаче той премисли. — Е, появиха се за малко, когато пристигнах, но до средата на деветдесетте, когато Шеварднадзе беше свален, започнаха да ме оставят на мира.
— Кои? — попита Ники.
— Имена ли искате? Все едно съм в Тбилиси, само дето не сме в циментова стая.
— Тогава аз ще назова едно — каза Руук. — Анатолий Киже, познавате ли го?
— Унищожителя на души ли? Всички знаехме за него тогава, но откакто избягах, не се е появявал.
— Още едно име — каза Хийт. — Тайлър Уин.
— Не, боя се, че този не го познавам.
Нисък тътен изпълни въздуха, когато на километър от тях мина влакът на път за Олбъни. Хийт седна на предната седалка и помоли Ваджа да й позвъни, ако още някой го потърси за случая. Той кимна и каза нещо, но тя не го чу, защото машинистът наду сирената и гласът на Николадзе се изгуби сред лая на кучетата, които й отговориха. Безшумно движещите се устни бяха идеална метафора за безполезността на разследването на списъка на Флин.
Щом излязоха на пътя, Руук изрази раздразнението си по друг начин.
— Май списъка на нашия секси детектив е също като него. Въздух под налягане. Или по-точно тен без слънце. Видя ли отпечатъците от плувните очила?