— Сигурен ли си, че сега е моментът?
Руук изникна на вратата и му кимна. Ники се доближи и той я притегли към себе си, а тя го прегърна с всичка сила. Притискаха се дълго и когато най-сетне се отделиха един от друг, той сложи ръце над лактите й.
— Слава богу, че си добре.
Тогава погледът му се плъзна над рамото й, към трупа на пода — съвсем гол, като се изключи кърпата, с която Лорън току-що бе покрила слабините му.
— Този кой е? — попита Руук.
Ники вдиша дълбоко през носа, чудейки се откъде да започне, но тогава към тях пристъпи главният следовател.
— И аз се питам същото за вас. Детектив Капарела от отдел „Убийства“.
— Здравейте — каза Ники. — Това е моят приятел Джеймисън Руук.
Капарела забеляза, че още се държат за ръце и погледна първо към него, после към нея и накрая към трупа.
— Бих искал да дадете показания, г-н Руук, ако нямате нищо против.
— Аз ли? За какво?
— Той няма нищо общо с това — каза Ники.
— Знаете, че трябва да бъдем изчерпателни, детектив Хийт — каза другото ченге. — Две гаджета, единият жив, другият мъртъв… — Той спусна ръка между Ники и Руук, за да покаже, че няма да позволи тя да се меси. — Ще ви изслушам веднага, сър.
Хийт използва времето, докато те говореха във втората спалня, за да извади няколко салфетки и да се почисти. Докато бършеше челото си й хрумна, че Лорън е знаела, че Мигел и Шон са взели Руук в колата по пътя насам и й беше оставила салфетките, за да й позволи да се пооправи, преди той да пристигне. Докато бършеше засъхнала кръв от брадичката си, Ники се обърна към коридора и прецени, че разговорът с Капарела вероятно ще бъде кратък, защото Руук дори не подозираше за съществуването на Дон. Това щеше да потвърди отговора й на въпроса му дали има други връзки извън тази с жертвата. Капарела си беше записал, когато тя спомена името на Руук и му каза:
— Той не го познава. Дори не знаеше, че има такъв човек.
Ако беше на негово място, щеше да задава същите въпроси, но Хийт беше убедена, че мишената е била тя, а не Дон, който се беше превърнал в трагично олицетворение на фразата „на неподходящото място по неподходящо време“. Неловката част от показанията беше, когато разказваше на колегата си какво знае за Дон — то бе толкова малко, че звучеше като опит да отбие въпроса. Бивш военноморски тюлен, без приятелка или поне така твърдеше; бяха се запознали във фитнес салона преди две години, когато тя се записа на тренировки по ръкопашен бой; той й беше инструктор, но двамата започнаха да се виждат и за тренировки извън графика, след които отиваха да изпият по една бира, а после бяха започнали неангажираща… физическа… връзка. Другият следовател спря за миг и сбърчи чело — тя не можа да прецени дали обмисля чутото, дали я съди, или пък си фантазира. Ники знаеше, че такива неща не се обясняват лесно дори на човек, който няма нищо общо със ситуацията и се притесни как ще реагира Руук, който определено имаше много общо.
Хийт смени темата и разказа на детектив Капарела за двете убийства, които разследваше и за убедеността си, че убиецът се е целел в нея.
— Знаете ли кой може да е бил? — попита той.
— Детектив Капарела, от десет години се опитвам да отговоря на този въпрос. Повярвайте ми, единственото важно нещо в живота ми е да го открия и да се разправя с него.
Явно удовлетворен, той си записа още няколко неща, помоли я да му изпрати копия на документите, свързани със случая, които биха му били от полза и всичко свърши.
Лорън Пари приключи прегледа за нула време и успя да нареди да отнесат тялото на Дон, преди Руук да излезе от стаята и отново да се натъкне на непознатия гол мъж на пода.
— Как мина? — попита Ники, когато той най-сетне се появи, а той я измери с хладен, преценяващ поглед и рязко изплю:
— Адски неприятно.
Към първоначалното му облекчение се бе прибавил гняв, който тлееше на сантиметри от повърхността.
— Знаеш ли колко е трудно да кажеш „Не знам“ по петдесет различни начина? Дори за шибан писател като мен!
Един техник мина край тях, за да отбележи дупката от оловните куршуми, които се бяха забили в дъбовата библиотека. Хийт дръпна Руук до пианото, за да могат да се усамотят — доколкото е възможно това в стая, пълна със следователи и специалисти, търсещи улики. Въпреки че той я последва, ръката му й се стори напрегната и тя каза:
— Знам, че не е лесно да го преглътнеш.
— „Да го преглътна“?! Ники, за пръв път в живота си аз нямам думи.