На половината път до 21-ва зад нея изсвириха гуми и някаква жена ядно извика:
— Пише „Не вървете по улицата“, задник такъв!
Ники се обърна, за да се огледа, но видя само отдалечаващите се на запад фарове и сребристата светлина, разпръсквана от сградата на „Крайслер“ около километър по-нагоре. Тя продължи напред, но не можа да блокира спомена за предишната нощ, който неспирно се въртеше в главата й. Стъпките на стрелеца с качулката, които тропаха по покрива; стъпките му по дъските на скелето; стъпките му по асфалта на Парк авеню. Дали беше твърде изнервена поради липсата на сън, или нещата се повтаряха? Нормално е постоянно да мислиш за това, когато знаеш, че някой иска да те убие и изчаква поредната възможност. Какво търсеше посред нощ сама на улицата? 900-те грама сигурност на бедрото доста й липсваха, откакто капитан Айрънс й отне оръжието. Резервният й пистолет, Берета 950, лежеше в едно чекмедже в апартамента й, напълно безполезно. Ники ускори ход.
Докато пресичаше 20-та на червено, определено чу стъпки, които съвпадаха с нейните, но щом спря, те също спряха. Тя се обърна, но на тротоара нямаше никой. Хрумна й да хвърли килима, но вече виждаше своята сграда от отсрещната страна на площада, така че хукна да бяга на запад, следвайки декоративната ограда с шипове на върха, която обграждаше Грамърси Парк.
Мина й през ум, че й готвят засада. Ако мъжът имаше съучастник, който я причакваше край стълбите, беше напълно възможно да тича право към капана. Хийт прецени, че „един срещу един“ е по-добре за нея, особено ако го изненадаше, като неочаквано обърне посоката. На ъгъла на парка оградата не описваше остър ъгъл, а плавна дъга. Щом я заобиколи, Хийт спря и приклекна, вслуша се и зачака.
Стъпките се приближиха, но звукът спря на няколко крачки от нея. Храстите, които я криеха, й пречеха да види преследвача си, но тя чуваше задъханото му дишане. После някой тихо се прокашля. Като опря ръка на паважа, тя се наклони вляво и зърна изкривеното му отражение във витрината на ресторанта от другата страна на улицата. Бледата светлина от парка очертаваше само тъмен силует, но тя успя да различи качулката и черната му козирка. Изгуби го едва когато той продължи напред, за да я догони, и се приготви да го посрещне.
Той изникна зад ъгъла в лек тръс. Тогава Ники подскочи нагоре, готова да използва навития на руло килим като бухалка, но в същия момент си даде сметка, че преследвачът й е Руук. Успя да овладее замаха си и не го удари, но той се стресна, извика „Не, недей!“, размаха ръце и загуби равновесие. Наклони се и залитна напред, като отчаяно се бореше с гравитацията без изгледи за успех. Приземи се на плочите с шумно „Уф!“, като поне успя да предпази лицето си с едната си ръка.
— Господи, Руук, какво си въобразяваш, че правиш?
— Пазя те — приглушено отвърна той, обърна се и седна. И от двете му ноздри течеше кръв.
Щом влязоха в апартамента й, тя каза:
— Недей да кървиш на пода, ако обичаш, току-що почистих.
— Искрено съм трогнат от съчувствието ти. Не се тревожи за мен, нищо ми няма.
Тя го накара да седне на един барстол и почисти лицето му с хартиените кърпички, които Лорън Пари й беше дала предишната вечер. Докато попиваше засъхналата кръв по носа и горната му устна, Хийт каза:
— Руук, през изминалата година не се ли научи да не ме следиш?
— Очевидно не. Ау!
— Извинявай.
— А ти очевидно не си разбрала, че ако някой те следи, може да става дума за кавалерията. Тоест, за мен. — Той извади парченце салфетка от носа си, за да провери дали има прясна кръв, а после, доволен, го метна в кошчето. — Какво не е наред между нас, Ники? Защо не можем да бъдем като герои във филм на Уди Алън? Две стари гаджета с неуредени сметки се натъкват един на друг на нюйоркски тротоар?
— Вместо да се спънат в него, така ли?
— Носът ми счупен ли е?