— Нека да позная — Киже се усмихна на Хийт, а после се обърна към Руук. — Сигурно има нещо общо с майката на приятелката ти.
— Еха! Ти си ясновидец — каза Руук.
— Имах известна представа. Защо да си губим времето с усукване, след като можем да говорим направо.
В гората се разнесе шум, вероятно от паднало клонче, но Киже хвана погледа на един от бодигардовете си и двама от тях безшумно отидоха да разузнаят.
— Значи майка ми е работела за разузнаването — каза Ники, опитвайки се отново да насочи вниманието му към темата.
— Определено. За пръв път чух за нея, когато ме изпратиха тук през седемдесет и втора година, бях селскостопански аташе към руското посолство.
— КГБ — изкашля се Руук.
— Този все остроумничи, много ми е забавен. — Киже се престори, че удря Руук в корема и се обърна към нея. — Това осигурява ли ви информацията, която ви е нужна?
— Зависи колко искате да ми разкриете. — Тя задържа погледа му по начин, който казваше „Искам да науча повече и вие го знаете“. — Като се има предвид, че си дадохте труда да ни докарате тук…
— Всичко в живота е размяна, нали така? Цената за моето спокойствие е да ви помогна с вашето. Какво още искате да знаете?
— Майка ми беше убита.
— Искрено съжалявам.
— Случи се в САЩ преди десет години, но вие вече знаете това, нали? — Той не отговори, а Хийт каза: — Опитвам се да разбера дали е имало нещо общо с работата й като шпионин.
— Ники Хийт, да не се обиждаме един друг. Вие вече сте убедена, че има нещо общо. Искате да ви разкрия какво точно. — Той направи пауза и каза: — Честно ви казвам, не зная.
— Анатолий Киже — каза му тя, — младежо. Моля ви, не ме обиждайте. Знаете.
— Чувал съм слухове, това е всичко. Ако са истина… подчертавам, ако — каза той, вдигайки пръст във въздуха, — може да са се обърнали срещу нея по много неприятен начин.
— Хайде, какво си чул? — попита Руук, като се разсея за миг, когато двамата бодигардове се върнаха и съобщиха, че всичко е чисто. Малко по-спокоен, руснакът каза на Ники:
— Носеха се слухове, че майка ви е станала двоен агент.
Хийт вече клатеше категорично глава.
— Не. Тя никога не би го направила.
— Е, на мен определено ми отказа и повярвайте ми — добре се постарах. — В пакостливите му очи проблесна пламъче. — Хората обаче сменят лагерите. Някои по идеологически причини, други — за да си отмъстят, трети — защото ги изнудват. Повечето го правят за пари. Истинският отговор винаги се намира не в сърцето, а в банката. — Ники отново поклати глава, но той продължи. — Поискахте отговор, дорогая моя. Вярно или не, онова, което се говореше за майка ви беше, че има някои „извънкласни“ познати и занимания.
— Казвам ви — настоя Ники, — тя никога не би работила за друг, освен за Съединените щати.
— Хората невинаги се съюзяват с друго правителство. Има и други играчи, както знаете. Последното десетилетие даде начало на нова ера в разузнаването.
Недодяланият руски разузнавач, който без съмнение бе поръчал (и вероятно изпълнил лично) достатъчно побои и убийства, придоби тъжно изражение, щом спомена тази нова ера. Тя можеше да си представи защо шпионин от старата школа не се вписва сред по-рафинираните агенти, които ядат суши, ходят на йога и получават необходимото, като хакват подземни компютърни терминали.
Киже обаче все още оцеляваше, пък макар и с усилие. Подпухналото му лице й подсказа, че преборва мисълта за несигурното си бъдеще, като отваря бутилка „Столичная“. Повече я интересуваше нужната й информация.
— Какво имате предвид под „други играчи“?
— Бих ви препоръчал да попитате Никол Бернарден, но няма как, нали?
— Какво знаете за Никол Бернарден?
— Знам, че също като майка ви тя започна да работи с хора, които се намираха извън границите на американското правителство.
Руук отново се намеси.
— Само заради спора, нека предположим, че майка й е минала от другата страна. Тогава какво? — Той почти чу как адреналинът на Ники се вдига и добави: — Или ако само е изглеждало така. ЦРУ биха ли взели мерки?
— Едва ли — отговори руснакът. — Не и на американска почва.
— Кой би го направил? — попита Хийт, наясно с възможността да става дума за мъжа, който стоеше пред нея.
— Кой би я убил? — Той сви рамене. — Както казах, времената се менят. Изобщо не е нужно да става дума за правителство.
— Може ли да са хората, убили Тайлър Уин? — попита Руук.
— Кой знае? При всички положения показва каква е същността на тази професия и изводът е тъжен. Човек никога не може да се пенсионира. Аз, да речем, опитах веднъж. Не мина добре. Затова трябва да се срещам така с хората.