Детектив Очоа й беше оставил съобщение от служебния си номер в 20-то.
— Изненадана съм да те открия в офиса тази вечер, Мигел — каза му тя.
— Някой трябва да поеме отговорност за случая, докато с Руук пиете вино и ядете охлюви, нали ме разбираш?
Детектив Роули вдигна другия телефон и попита:
— Носите ли ми нещо?
— И ти ли работиш, Шон? Надявам се да се върна навреме, за да гледам как беснее Айрънс, като види доклада за извънредните часове.
— Ей! — каза Роули. — Железния човек всъщност се появи лично тази вечер.
— Айрънс? През уикенда?!
— Да, дойдоха с детектив Хайнзбърг — отговори Очоа. — Затвориха вратата на офиса му и слушаха някакви аудиозаписи на спийкър, после изхвърчаха оттук като стрели.
— Казах на Очоа, че сигурно са проверявали кога има прожекция на „Ойларипи във ваната“ — каза Роули и всички се разсмяха, но всякаква активност от страна на Айрънс включваше предупредителни лампички в главата на Хийт, особено ако беше замесена и Шарън Хайнзбърг.
Роуч й казаха какво е станало през деня.
— Най-накрая получих потвърждение за обаждането в неделя вечер, за което семейство Бернарден са ти казали. От тайнствения г-н Сийкрест — започна детектив Роули. — Било е международно обаждане, но за съжаление няма как да бъде проследено.
Хийт изпита разочарование, примесено с облекчение, че Емил Бернарден е казал истината. Разбира се, тя би предпочела следата да я отведе до Сийкрест, но в края на краищата остана доволна, че на родителите на Никол може да се вярва.
— Ръкавицата появи ли се?
— Не — отговори Очоа. — Ако обещаеш да не казваш, ние имаме резервен план.
— Първо ми разкажете и после ще ви кажа дали обещавам.
Очоа направи пауза, а после каза:
— Детектив Роули ще действа самостоятелно. Въпреки че Айрънс реши, че отговаря за всичко, което има шанс да разреши случая…
— Включително ръкавицата — вметна Роули.
— … Фелър ще поиска някои услуги, които му дължат в Съдебна медицина, за да провери какво може да научи за изчезването й.
— Знаеш какъв е Фелър — каза Роули. — Толкова време кръстосва с ония самонадеяни типове от таксиджийския отряд, че последното, което му идва на ум, е да следва правилата.
— И ще пренебрегне директните заповеди на началника си? — попита Хийт.
— Аха — отвърнаха те в един глас.
— Слава богу, че ме пратиха в отпуск, иначе щеше да се наложи да направя нещо по въпроса.
Щом Хийт затвори, Руук каза:
— Кой плюе Уоли Айрънс и кога мога да му стисна ръката? — Преди тя да успее да отговори, той забеляза, че се отклоняват от магистралата през изхода „Ван Дам“. — Извинете, няма ли да минем през тунела „Мидтаун“?
— Затворен е отвърна шофьорът. — За ремонт след земетресението.
Ники погледна през задното стъкло, но не видя нито конуси, нито жълти светлини, нито предупредителни знаци.
— Сигурен ли сте?
Движението зад тях остана на магистралата и продължи към тунела на пълна скорост.
Шофьорът пресече „Ван Дам“ и направи обратен завой към една странична уличка — толкова рязко, че раменете им се удариха. След това отново зави към един авариен път, който водеше към индустриална зона, пълна със складове и магазини за авточасти.
— Не трябва ли да тръгнете към моста „Вашингтон“? — попита Руук, но шофьорът не отговори. Вратите се заключиха и той отново направи остър завой, влизайки в едно голямо депо за камиони. Излезе, оставяйки ги в колата, и металните врати се спуснаха, така че вътрешността на склада потъна в мрак. Хийт отново посегна към бедрото си, осъзна, че там няма нищо и изруга на ум.
— Едно ще ти кажа — обяви Руук в тъмното. — За последен път използвам тази фирма.
Включи се една-единствена флуоресцентна лампа и нездравият й син блясък освети двама мъже с костюми, които слязоха по рампата, спускаща се от задната част на един товарен вагон. Двамата вървяха към колата в такт, спокойно, но решително. Призрачната светлина караше белите им ризи рязко да контрастират с костюмите и вратовръзките им. Щом приближиха, единият извади картата си и я опря на прозореца, за да я видят. На нея пишеше „Барт Калън, Министерство по национална сигурност на САЩ“.
Хийт и Руук седяха на сгъваемите метални столове във фургона и наблюдаваха как двамата лабораторни техници с бели защитни костюми, които почистиха външната страна на куфарите им с кърпички, ги поставят в инфрачервен скенер.