Заради дългия избор на облекло и емоционалния стрес под мишниците й се бяха появили потни петна и Ерика отново се изми с дълбока въздишка. Отне й близо двайсет минути да нанесе съвършения грим. Когато най-накрая се приготви напълно, си даде сметка, че гизденето й е отнело твърде много време и че отдавна е трябвало да започне с вечерята. Набързо оправи спалнята. Щеше да загуби много безценни минути, ако се захванеше да окачва всички дрехи на закачалките, затова грабна цялата купчина, метна я в гардероба и затвори вратата. За всеки случай оправи леглото и се огледа наоколо, за да се увери, че по пода не се въргалят мръсни бикини. Чифт неизпрани гащи могат да убият сексуалното желание на всеки мъж.
Останала без дъх, Ерика се втурна надолу към кухнята. Бе толкова стресирана, че не знаеше дори откъде да започне.
Наложи си да спре и да си поеме дълбоко въздух. На масата пред нея лежаха две рецепти, които трябваше да вмести във времето, с което разполагаше. Не беше звезден готвач, но не бе и за изхвърляне. Въпросните рецепти изрови от старите броеве на списание „Сладокусник“, за което бе абонирана. За предястие избра картофени палачинки със сметана, хайвер от панагора и ситно накълцан червен лук. За основно ястие мислеше да приготви рибица в бутер тесто със сос от порто и картофено пюре, за десерт — джино11 със сметанов сладолед. Десерта беше приготвила още следобед, така че можеше да го зачеркне от списъка си със задачи. Реши първо да сложи да се варят картофите за основното ястие и след това да настърже тези за предястието.
Труди се съсредоточено в продължение на час и половина и се стресна, когато на вратата се позвъни. Времето направо бе отлетяло и тя се надяваше Патрик да не е умрял от глад, защото храната все още не беше напълно готова.
На половината път до вратата осъзна, че все още носи престилка. Докато развърже дяволския възел, който бе направила на гърба си, Патрик успя да натисне звънеца още веднъж. Накрая се пребори с възела, свали престилката и я хвърли на един стол в антрето. Приглади с ръка косата си, напомни си да не отпуска корема си, пое си дълбоко въздух и отвори вратата с усмивка на уста.
— Здравей, Патрик. Добре дошъл! Влизай.
Прегърнаха се леко и Патрик й подаде бутилката вино, увита в алуминиево фолио.
— О, благодаря, много мило!
— Препоръчаха ми го в магазина. Чилийско е. Предполага се, че е плътно и меко, с ухание на червени горски плодове и лек привкус на шоколад. Аз самият и понятие си нямам от вина, но продавачите там си разбират от работата.
— Със сигурност е чудесно.
Ерика се засмя топло и остави бутилката на стария скрин в антрето, за да помогне на Патрик с якето.
— Заповядай вътре. Надявам се да не си много гладен. Както обикновено, не успях да разпределя правилно времето си и храната още не е готова.
— Не, спокойно. Всичко е наред.
Патрик последва Ерика в кухнята.
— Може ли да ти помогна с нещо?
— Да, вземи отварачката от най-горното чекмедже и отвори бутилка вино. Може би е добре да започнем с твоето?
Той послушно изпълни молбата й, а Ерика извади две винени чаши и ги постави на кухненския плот. След това се захвана да разбърква съдържанието на тенджерите на печката и провери дали всичко е наред с ястието във фурната. На рибицата й трябваше още доста време, а картофите бяха полусурови. Патрик й подаде една от винените чаши, които напълни с тъмночервената напитка. Тя разлюля леко чашата, за да усети аромата на виното, пъхна нос вътре и вдиша през носа със затворена уста. Топлото ухание на дъб се просмука в ноздрите й и се разля по цялото й тяло. Прекрасно. Отпи внимателно малка глътка и я задържа в уста, като същевременно вдиша. Вкусът на напитката бе също толкова прекрасен, колкото аромата. Ерика разбра, че Патрик, който я гледаше в очакване, доста се е охарчил за тази бутилка.
— Фантастично!
— Да, последния път ми стана ясно, че разбираш от вина. Аз самият за съжаление не бих могъл да направя разлика между вино за петдесет крони в картонена опаковка и това в бутилка за хиляда.
— О, би могъл, и още как. Освен това е и въпрос на навик. Човек просто трябва да отдели малко време да се наслади на вкуса на виното, а не просто да го излее в гърлото си.