Подразних се. Деметер се притесняваше повече за Мерицел, отколкото за мен. Може би видът й я беше трогнал? А може би я бе трогнала нейната беззащитност?
В определени моменти бях убедена, че Деметер не би искала дъщеря като мен за нищо на света. Бях някаква грешка.
Грешах и бях на грешен път.
Трябваше да намеря решение.
Глава шеста
Отново съдбата
Когато се върнах с куфара, бях готова веднъж завинаги да забравя Гунар и да се отдалеча от Мерицел. Съжителството с нея означаваше да виждам по всяко време Гунар. Беше ненужно страдание, истинско мъчение.
Мерицел обаче не ми позволи. Посрещна ме радушно и ме целуна с думите, че се нуждае от мен, че без мен апартаментът ще изглежда тъжен и празен.
Само за една седмица състоянието на Мерицел се бе влошило много. Беше загубила руменината по страните си и блясъка на златистите си очи. Реших да остана, докато оздравее.
Карла ми разказа, че тя била прекарала целия уикенд в леглото, слушайки музика, в компанията единствено на Лола. Нямаше анорексия, но имаше всички явни признаци на депресия — не вчесваше косите си, забравяше да се къпе, не галеше домашната си любимка, страдаше от безсъние и хвърляше мръсните и измачкани дрехи в гардероба. Беше спряла да се интересува от външния си вид, от храната, от лекциите и от рисуването, а една сутрин открих, че бе спряла дори да храни хамстерчето, което се луташе гладно и изоставено из къщата.
Състоянието й ставаше тревожно и аз се замислих дали да не потърся някой обикновен лекар, защото познавах само лекарки Омар, а Мерицел отказваше да бъде прегледана от някоя от тях, от страх да не се разкрие, че е бременна.
Насила я карах да яде, а с помощта на Карла й приготвяхме витаминозни концентрати. Карла беше променила отношението си и изглеждаше искрено загрижена. Тя лично предложи да се свърже с бащата на Мерицел и ме помоли междувременно да не я губя от поглед. После се опита да я насърчи и я убеди да отиде на вернисаж в Пасео де Грасия3, както правеше преди. Мерицел се съгласи, прибра поканата в чантата си и излезе от къщи, но след няколко метра свърна и тръгна в друга посока. Предпазливо я проследих и установих, че вместо да отиде в изложбената зала, се вмъкна в едно кафене. Зяпаше лампите на тавана, цяла вечност бъркаше захарта в чая си и броеше секундите и минутите, които оставаха, за да стане време да се върне у дома и да излъже Карла за изложбата, на която така и не отиде.
Беше изненадващо откритие. Сладката Мерицел лъжеше. Както лъжеше Карла, така можеше да лъже и мен. Може би продължаваше да се вижда с Гунар. Тази мисъл така се загнезди в съзнанието ми, че се превърнах в нейна охрана и страж.
Затова не ме изненада толкова разкритието една сутрин, когато влязох в стаята й, за да нахраня Лола, и намерих скрития куфар. Беше в гардероба, подреден и готов със зимни дрехи: дебели ботуши, две книги, плик с пари и паспорт. Разлистих книгите, едната беше пътеводител на Исландия, а другата кратък сборник с исландски саги. Трябваше да седна, за да не припадна. Подготвяше се да избяга заедно с Гунар!
Престорих се, когато влезе в стаята си. Казах й, че никъде не откривам Лола, което впрочем си беше самата истина. Двете заедно се заехме да я търсим и я намерихме свита и примряла от глад под един стол. Мерицел се разнежи, но не отдели много време да се занимава с животинчето. Сподели ми го с думите:
— Ще се грижиш ли за нея, докато ме няма?
— Къде отиваш? — не се стърпях и се издадох. Гласът ми прозвуча рязко.
Мерицел погледна часовника си, отклони погледа си към закачалката и внезапно стана нервна.
Тайно видях, че на закачалката в гардероба й, прикрита между други дрехи, висеше риза на Гунар.
— Имам уговорка с татко да се срещнем в едно кафене. Карла се е свързала с него и той иска да ме види.
Хитро се приближих до закачалката и вдишах парфюма на Гунар, преди да хвана под ръка Мерицел.
— Ти си бременна и болна. Трябва да те прегледа лекар.
Но Мерицел се отскубна с изненадваща бързина и се сбогува:
— Добре съм. В отлично състояние съм.
Щом останах сама, свалих от закачалката ризата на Гунар и я сложих до лицето си в опиянение от допира и мириса й, тогава забелязах, че има дупка. Някой беше изрязал фигурка с формата на кукла.
Тичешком излязох след Мерицел. Вече не можех да й вярвам. Проследих я, без да ме види. Отмина кафенето и спря едно такси. Не успях да спра друго навреме и извърших нещо забранено — бях толкова погълната от поведението на Мерицел и толкова убедена, че има среща с Гунар, че изрекох заклинание за илюзия и я проследих с моя мотор.