А остава и въпросът защо Линкълн изобщо е водил Гражданската война. Според легендата той го е направил, за да сложи край на робството. Но Линкълн съвсем ясно е изразил намеренията си през 1862 г., когато е казал: „Мисията ми е да спася съюза. И аз смятам да го направя по най-прекия път, позволен от Конституцията. Колкото по-рано бъде възстановен националният авторитет, толкова по-близо ще бъдат Съединените щати до онова, което бяха. Ако мога да ги спася, без да освобождавам нито един роб, ще го направя. Ако мога да ги спася, като освободя всички роби, ще го направя. Ако мога да ги спася, като освободя някои, а други не, също ще го направя. Всичко, което върша по отношение на робството и на цветнокожите, е единствено защото вярвам, че ще помогне да се спаси съюзът. Ако се въздържам да направя нещо, причината е убеждението ми, че то няма да помогне да се спасят Съединените щати“.
Смисълът на тези думи е вън от всякакво съмнение. И директно противоречи на легендата за Линкълн.
Като президент, Линкълн напълно е загърбил онова, което е заявил самият той през 1848 г., и е водил война, за да докаже окончателно и безвъзвратно, че южните щати нямат право да напуснат съюза. Мирните преговори, за които се говори в Глава 60 — в Хамптън Роудс, през февруари 1865 г. — наистина са се провели. Линкълн е участвал в тях и когато южните щати са настояли за независимост като условие за мир, той е прекратил преговорите.
За Линкълн съществуването на съюза не е подлежало на преговори.
Джон Кенеди го е казал най-добре: „Най-големият враг на истината често не е лъжата — съзнателна, фалшива и нечестна, а легендата — устойчива, убедителна и нереалистична“.
Идеята за ненарушим, вечен съюз между щатите не е съществувала преди 1861 г. Никой не е вярвал в подобни безсмислици. По онова време са властвали интересите на отделните щати. Федералното правителство се е смятало за нещо незначително, слабо и маловажно. Ако един щат е можел да вземе решение да се присъедини към Съединените щати, значи е можел и да вземе решение да излезе от тях.
Както е отбелязано в Пролога, Джеймс Бюканън — предшественикът на Линкълн — реално е подготвил почвата за отцепването на Южна Каролина, като е обвинил за това действие „непомерната намеса на северняците във въпроса за робството“. Бюканън е изразил едно виждане, което са приемали мнозина: робските щати трябва да бъдат оставени на мира, за да управляват вътрешните си институции така, както намерят за добре. Освен това северните щати трябва да отменят всички закони, които насърчават робите да бягат от господарите си. Ако не, по думите на Бюканън „щатите, които са понесли вреда, след като са изчерпали всички мирни и конституционни средства да постигнат компенсация, ще бъдат в правото си да окажат революционна съпротива срещу правителството на Съединените щати“.
Силни думи, изречени от нашия петнайсети президент. Но нещата бързо са се променили. Защото нашият шестнайсети президент вече е вярвал във вечния съюз. Който нито един щат не е свободен да напусне.
И ето един факт, по-силен от всяка легенда.
Линкълн не е водил Гражданската война, за да запази Съединените щати. Той е водил тази война, за да ги създаде.