Докато беше навън, беше успял да огледа Саласар. Висок, с тъмна кожа и гъста, вълниста коса. Беше и елегантно облечен, с изискан костюм. Ревност ли изпитваше? Малоун искрено се надяваше да не е така. Но не можеше да отрече, че усеща нещо необичайно. Нещо, което не беше изпитвал много отдавна. Кога беше последният път? Точно преди девет години — когато бракът му беше започнал да се разпада. И тогава също не се беше случило нищо добро.
Малоун беше чул, че Саласар „наскоро се е сдобил“ с някакъв стар дневник, и се запита дали това не беше същият артефакт, който Кърк беше използвал за примамка. Същият, за чийто собственик твърдеше, че вече е мъртъв. И дали според плана на Кърк не трябваше да дойдат точно на това място? Все пак кабинетът на Саласар беше специално споменат.
Засега имаше твърде малко отговори, за да изпробва някоя хипотеза. Така че си каза да не бърза. Не можеше да рискува да погледне през вратата, защото позицията му в коридора навън и без това беше твърде опасна. Но на няколко крачки разстояние имаше друга стая с отворена врата, която предлагаше удобно скривалище.
Той застина неподвижно, така че да чува всяка дума.
Саласар четеше на глас на Касиопея.
17
На 6 май 1843 г. беше проведено Велико събрание на легиона от Нову. Пророк Джоузеф Смит поздрави хората за добрата им дисциплина. Тъй като бе горещо, той помоли за вода. И с чаша в ръка рече тъй: „Вдигам наздравица за победата над онези, що дават властта на тълпата. Да си пожелаем да свършат по средата на морето в лодка от камък, с железни гребла, и акула да глътне лодката им, и дяволът да глътне акулата, а сам дяволът да бъде заключен в северозападния край на ада, където ключът да бъде изгубен навеки и слепец да го търси до края на времето“.
На следващата сутрин някой си, който беше чул наздравицата, се върна в дома на пророка и го нагруби с тъй зли думи, че Смит му нареди да се маха. Разговорът им привлече вниманието ми, тъй като мъжът говореше високо. Приближих се до тях, когато мъжът вече най-сетне си тръгваше. И тъй, присъствахме аз, Тиъдър Търли и пророкът. Пророкът захвана да говори за линчуването от тълпата, подигравките и преследванията, които бяхме понесли като народ.
„Нека нашите преследвачи ни линчуват колкото си искат. Не им пожелавайте зло, защото скоро ще видите страданията им и ще пролеете горчиви сълзи заради тях.“
Докато се провеждаше този разговор, ние стояхме до южната врата на градината. Пророкът се обърна към мен, казвайки: „Искам да ти разкрия нещо за бъдещето. Ще ти говоря с притча, подобно Йоан в своето Откровение. Ще отидете в Скалистите планини и ще бъдете превелик народ там, който ще нарека Белия кон на мира и благоденствието“.
„А къде ще си ти тогава?“, попитах го аз.
„Аз няма да стигна до там. Вашите врагове ще продължат да ви преследват и ще изковат омразни закони против вас в Конгреса, за да унищожат Белия кон, но вие ще имате някои приятели, които да ви защитават и да изхвърлят най-лошите части от законите, така че да не ви навредят толкова силно. Трябва да продължавате да се обръщате към Конгреса през цялото време, макар че те ще се отнасят с вас като с чужденци и пришълци и няма да ви дават правата, които ви се полагат, а ще властват над вас посредством непознати и наемници. Ще станете свидетели как Конституцията на Съединените щати насмалко да бъде унищожена. Съдбата й ще виси на косъм, по-тънък от копринена нишка.“
В този миг лицето на пророка стана скръбно.
„Аз обичам Конституцията. Тя е създадена по Божие вдъхновение и ще бъде опазена и спасена с усилията на Белия кон и на Червения кон, които ще се обединят в нейна защита. Хората на Белия кон ще открият планините, изпълнени с минерални богатства, и ще станат богати. Ще обсипете улиците си със сребро. Ще копаете златото като пясък. Но в Америка ще избухне страховита революция, невиждана досега, и страната ще остане без върховна власт, и всеки вид злина ще бъде упражняван повсеместно. Бащата ще се обърне срещу сина си, а синът срещу баща си. Майката ще се обърне срещу дъщеря си, а дъщерята срещу майка си. Ще се сбъднат най-страховитите кошмари за кръвопролитие, убийство и насилие. Хората ще бъдат откъснати от земята си, но само в Скалистите планини ще властват мир и любов.“