Това, че го обича богиня като Илейн, го караше да се чувства особено, силен и способен на всякакъв подвиг. Дори да спечели ръката и сърцето й, въпреки тази нейна скромност. Изведнъж доби друг поглед за стиховете на романтичните поети и за маниите на мъже, тръгнали на война заради любовта си към някоя жена. След по-малко от месец на кратки срещи с нея из двореца реши да сложи край на всичко това и потърси баща й.
Бащата на Илейн даде съгласието си със смайваща готовност. Цял барон искаше ръката на дъщеря му, при това без да го притеснява невъзможността му да предложи дори символична зестра. Съгласи се с всички предложения на Бернар, включително със скромната годишна сума за жилището му като скуайър в Риланон. Бернар не го направи от щедрост — искаше да е колкото може по-далече от тях. Да беше се съгласил, Бернар щеше да му намери жилище в Ролден или в някое от Източните кралства. Скуайърът му обеща, че дъщеря му ще бъде на другия ден сама в дворцовия парк на определено място, за да приеме предложението му. Старецът беше извън себе си от радост, когато Бернар напусна бедняшката кръчма, в която уговори ръката на жената, която обичаше.
Намери я на другия ден на една пейка в центъра на парка, пребледняла и боязлива като стресната сърна. Моментално падна на коляно пред нея и взе ръката й в своите. Този път пръстите му бяха чисти и тъмният тен на кожата му бе в прелестен контраст с нейната белота.
— Говорих с вашия баща и той се съгласи да се венчаем — промълви той и сърцето му буквално подскочи до гърлото, докато чакаше да види реакцията й.
— Вие не ме познавате — отвърна тя тихо и без дъх. — Как е възможно изобщо да ме обичате?
Усмихнат, той целуна пръстите й.
— Достатъчно е да ви видя, за да ви обичам. Познавам ви по-добре, отколкото си мислите. Но вие не ме познавате, и това е моя вина.
Бернар сведе глава над дланта й и погали пръстите й с палеца си, замаян от чудото да се докосне до нея. После вдигна глава и я погледна.
— Наистина ви обичам, милейди. Обещавам, че ще бъда ваш добър и нежен съпруг. Моля ви да ме направите най-щастливия жив мъж, като ме удостоите с ръката си. Любовта ми ще събуди сърцето ви и ще разберете това, което знам аз: че не бих могъл да ви обичам толкова дълбоко, толкова страстно, без вие да ме обичате в не по-малка мяра. Ще бъдем щастливи, обещавам ви.
Тя го гледаше като в почуда, после затвори очи, затаи дъх и прехапа долната си устна. След миг въздъхна и наведе глава.
— Разбира се, че ще се омъжа за вас, милорд. Не бих могла да откажа такава чест.
Той посегна, повдигна брадичката й и изчака докато очите им се срещнат.
— Готова ли сте да се омъжите за мен драговолно? Защото ме обичате?
Една сълза потече по бледата й буза.
— Разбира се, че съм готова — промълви тя задавено. — Разбира се. — После скочи на крака и каза: — Простете, милорд. Твърде смутена съм, трябва да се съвзема.
След тези думи побягна и го остави озадачен от странното й женско поведение, ала възбуден и възрадван. Кръвта му кипеше от щастие. Тя го обичаше!
На следващата им среща Илейн настоя церемонията да се проведе колкото може по-бързо. Храбростта й бе отнела дъха му и кръвта му бе кипнала. За миг му беше трудно да мисли и този път я взе в прегръдката си, удивен и зарадван. Когато вдигна главата й и я погледна, имаше чувството, че ще се разтопи от зноя на страстта си. В този миг разбра, че е готова да му се отдаде без колебание. Потисна страстта си и прошепна:
— Не бих посегнал на честта ти. — Илейн примигна и го изгледа стъписано. — Но ще се венчаем колкото е възможно по-скоро.
Венчавката бе скромна, в катедралата на Рутия — Богинята на късмета — в двореца, свидетелите бяха повече приятели на Бернар, отколкото на Илейн.
— Няма нищо — лековато отвърна тя на въпроса му. — Тук е така. Аз продължавам по пътя си, те — също.
Той си помисли, че е уязвена от това, че са я изоставили, колкото и пренебрежително да гледаше на отсъствието им. Постара се да го компенсира с изключителното си внимание по време на малкото, но елегантно сватбено тържество. По-късно, след като останаха сами, й поднесе личния си сватбен дар — великолепно смарагдово колие.
— За да отива на очите ти — каза й.
Илейн беше замаяна и стоя цяла минута пред огледалото, без дума да каже. Докосна всяко камъче, после вдигна очи и срещна неговите в огледалото. Устните й леко се разтвориха и тя дръпна панделката, държаща нощницата й затворена. Помръдна рамене, тънката тъкан се смъкна в нозете й и тя се обърна, усмихна се и пристъпи към него, гола — само със смарагдите на шията.