Онази нощ, онази страстна, великолепна нощ, бе най-щастливата в живота му.
Изтерзан, старецът заплака в съня си и сълзите бликнаха изпод затворените клепачи. „Не!“, извика той в ума си, съзнаваше, че за сетен път е навестил и оставил зад себе си единствената най-хубава нощ, която бе познавал, и знаеше каква болка и страдание щяха да последват.
Пътят до дома бе толкова удобен, колкото бе възможно да го уреди, но Илейн не понесе добре пътуването. Облекчението му беше огромно, щом влязоха в залива на Ландсенд, защото бе започнал да се страхува за здравето й. Беше й зле почти през цялото пътуване и той бе решен да я заведе на лекар колкото може по-скоро.
Застанал до нея при корабния парапет и прегърнал я грижовно с ръка през раменете, Бернар долавяше разочарованието, скрито зад усмивката й. Той самият за първи път виждаше Ландсенд съпоставим с Риланон, Саладор и Крондор, и сравнението не беше добро. Малко отрудено градче, сиво и простовато.
— Ти ще го направиш красив само с това, че си тук. Хората ми ще те обикнат — обеща й той.
Илейн се усмихна омайващо, прегърна го и на сърцето му олекна. Беше чудесна: всичко, което си беше мислил, че е, и много повече. Само да не й прилошаваше толкова често.
Взе я със себе си в имението извън града заради по-чистия въздух там. Илейн изглеждаше отегчена и апатична, но му се стори, че поукрепва.
Не бяха изтекли и три седмици, когато в пристанището пристигна кораб с много от приятелите й. Донесоха лоша новина. Баща й бил убит в някаква кръчмарска свада. За негов ужас Илейн припадна.
Бернар нареди на слугите да я отнесат в спалнята й, след което насочи гнева си към приятелите й.
Закри, третия син на скуайъра, по когото Илейн някога бе толкова увлечена, сякаш се стъписа от удивление. На учуденото му красиво лице се изписа ярост заради нападките на барона.
— Никога не бих помислил да нараня лейди Илейн! — избухна той. — Тя е твърде скъпа за нас. — За миг Бернар беше сигурен, че хлапакът ще извади сабята си, и усети, че с нетърпение очаква един такъв сблъсък. Но Закри се овладя и посочи назад към приятелите си. — За всички нас. Съжаляваме, че проявихме нечувствителност към деликатността на вашата дама. Трябваше да предвидим колко ще я потресе тази новина.
Всички закимаха и замърмориха одобрително. Бернар ги изгледа, пребледнял от гняв.
— Тъй като съпругата ми ви цени много и тъй като дойдохте тук с добро намерение, разбира се, ще ви предложа гостоприемството на своя дом. Но ви предупреждавам — при най-малкия намек, че я тревожите, ще заповядам да напуснете.
След тези думи се обърна и последва слугите към покоите на милейди, за да седи до леглото й, докато тя се събуди.
Всъщност преценката на Закри за чувствата на Илейн към баща й се оказаха верни. Защото макар Бернар да очакваше, че ще потъне в дълбока скръб, след като се съвзе от припадъка, тя не показа никакъв признак на мъка: по-скоро прекарваше цялото си време с приятелите си, смееше се и си разменяха клюки, дори танцуваше и пееше. Бернар не одобряваше поведението й — беше неприлично. Но все пак не можеше да й откаже нищо. Особено след като беше видял окаяния й баща и можеше да разбере липсата й на чувства. Сигурно е било истински ужас да бъде отгледана от човек като него. Все пак след няколко светски приема и многото разходки за пазаруване из града местните скуайъри и богати търговци едва успяваха да прикриват неодобрението си от фриволното й поведение. Бернар беше объркан. Но продължаваше дай прощава всичко, като отдаваше действията й на безразсъдната младост й на влиянието на суетните й приятели.
Искаше да е до нея непрекъснато, но задълженията, които бе изоставил, се бяха натрупали през месеците, докато го бе нямало, и сега имаше много работа. Често му се налагаше да прескочи до града или в съседните села да ръководи нещата в баронството и го нямаше за по два-три дни. В стария замък с изглед към града имаше гарнизон, но иначе замъкът беше необитаван и изглеждаше запустял. Освен войниците, личния му секретар и градските управници, които го посещаваха, Бернар беше сам. В такива случаи изгаряше от ревност и се мразеше за това.
Знаеше, че приятелите й я тласкат към непристойно поведение. Илейн беше добронамерена, но толкова невинна, че не виждаше нищо нередно в глупавите им игри, които по времето на траура граничеха с разпуснатост. Не и в Риланон може би, но със сигурност в Ландсенд.
Трябваше да направи нещо! Най-малкото трябваше да направи нещо с този Закри. Той беше подстрекателят, онзи, който тласкаше всички към разпътно поведение. Отървеше ли се от него, проблемът щеше да е решен.