Допълзя до топа плат и сряза едно чисто парче; после смъкна панталоните си и превърза крака колкото можа по-здраво, с дълги ивици, които да придържат дебелата подложка върху раната. Като не можеше да я зашие, поне да я стегне. Може би това щеше да стигне. Навлече отново панталоните и легна на набързо стъкменото снощи легло.
„Какво ще правя сега?“ Усещаше как Рип все повече се отдалечава. Но не можеше дори да слезе долу с раната в крака, дори да нямаше никого. „Не трябваше да продавам Хораций“.
Но тогава беше сигурна, че Ландсенд ще е крайната й цел. Иначе за какво ще крадат брат й, освен да го продадат на търговците на роби? Но го водеха навътре в сушата; чувството беше като някакъв вътрешен ветропоказател, изместваше се бавно и сочеше пътя. „Защо?“, отново и отново си повтаряше тя.
Този вътрешен вик започна с отчаяние и завърши с гняв. Защо Рип, защо родителите й, защо тя, защо сега? Какви бяха тези хора, какво вършеха? И над всичкото това, винаги: защо?
Лори затвори очи. Мракът я връхлетя като разярена вълна.
Беше малко след разсъмване — тиха утрин по крондорските мерки. Флора също така тихо се шмугна в стаята на Джими.
— Къде беше снощи? — попита шепнешком.
Изненадан, Джими дръпна гащите си толкова силно, че си приклещи оная работа. Изгледа я сърдито през рамо и едва се пребори с желанието да се хване там, където го заболя.
— Ти… — Гласът му излезе толкова пискливо, че се окашля и почна отново. — Ти забрави ли, че първо трябва да почукаш?
— Ха! Нямаш нищо, което да не съм виждала — отвърна му тя пренебрежително.
Джими вдигна вежди и попита мило:
— А лелчето знае ли за това?
Флора извърна глава, оправи един паднал на челото й кичур и се поизчерви.
— Не. Ти може би беше прав. Може би трябва просто да си го премълча.
— Наистина смятам, че така ще е най-добре — отвърна той без съчувствие. — За всички наоколо, искам да кажа.
Тя изсумтя съвсем не като дама.
— Да, не бива да забравям, че и ти си в кюпа. — После го погледна с присвити очи. — Та къде беше снощи?
— Излязох на разходка — отвърна Джими намръщено. — Просто да поразгледам града, да се пораздвижа.
Флора сви устни притеснено, пристъпи до него, сложи ръка на рамото му и прошепна:
— Не трябва да правиш нищо нередно, докато си отседнал тук. Моля те, Джими. Важно е.
— Не съм правил нищо нередно — възрази той.
— Добре, недей! — Тя вдигна ръце отчаяно.
— Какво, в смисъл „никога повече“ ли? Не мога да обещая това, Флора. Все пак съм Шегаджия, а не монах.
— Поне докато си тук — настоя тя умолително. — Ако направиш нещо нередно, то ще се отрази на мен и на тях и позорът ще е ужасен.
— Подозирам, че под „нещо нередно“ имаш предвид нещо повече от „не кради“. Бас държа, че имаш предвид: „не ходи по кръчми, не се напивай, не влизай в свади, не играй комар“…
Тя поклати глава и се ококори.
— Или пък… — Погали я с пръст по бузата.
Флора се дръпна, все едно че никога в живота си не беше закачала моряци.
— Особено това!
Джими я зяпна. „Не беше толкова отдавна, когато го правихме. Я виж ти!“ Нямаше и два дни, а Флора беше станала съвсем почтена. Той сложи ръце на бедрата й и се изсмя.
Тя му изшътка и се озърна притеснено към затворената врата, а Джими поклати глава.
— Флора, не мога да си представя как ще издържиш на чак толкова въздържание. — Макар че, разбира се, вкусните ястия, удобствата и липсата на грижи за бъдещето щяха доста да помогнат. — Но щом искаш, добре. Ще си спомниш обаче някой ден, че съм се притеснявал за теб, когато започна всичко това.
Тя все още изглеждаше разтревожена и Джими я съжали. Сложи ръка на сърцето си и рече:
— Нямам намерение да те опозорявам, нито роднините ти.
А тя го попита кротко, но решително:
— Тогава кажи ми, моля те, къде беше снощи.
Джими въздъхна дълбоко.
— Добре. Щом искаш да знаеш, спасих едно момиче. Флора ахна. Изненадата й му се стори почти комична.
— Кое? И от какво?
— Селско момиче, предрешено като момче. Беше се забъркала с някакви продажни ловци на крадци. Помниш ли Джерем Бентон?
— Джерем Змията? Шарлатанинът, дето правеше врътки на селяните, дошли да забогатеят бързо, с Наивника и Фалшивия диамант? Той нали умря?
— Жив е и върти тук шайка ловци на крадци. Изглежда, е гъст с местните полицаи, поне на мен така ми изглежда. Почти го беше хванал момичето, но аз я измъкнах. Не знаеше, че е момиче, иначе сигурно щеше да се опита по-упорито да я задържи. — Джими поклати глава. — Знаеш ли, този град щеше да си е много по-добре, ако си имаше Праведник.