Магьосникът прехапа устни и го погледна замислено. После тихо обясни:
— Събирам ги по няколко причини. Едната е, че не е лесно да се намери дете, родено на същия ден, в който вашата лейди… изпадна в сегашното си състояние. И макар че заклинанието, което открихме, за да продължим живота й с помощта на жизнената енергия на тези деца, поне опази състоянието й от влошаване… — той разпери ръце и сви рамене — изобщо не го подобри.
— Стори ми се, че видях нещо последния път — каза Бернар и се загледа в празното, сякаш си спомняше нещо. — Трепване на устата й, на пръст… Сигурен съм, че видях как помръдна един пръст, съвсем леко.
— Хмм, хмм, да, само възможност — съгласи се Лиман. — Но ни трябва повече, много повече, милорд. В края на краищата целта ние да я освободим напълно, нали?
Бернар погледна чародея и очите му се присвиха.
— Какво си намислил?
Лиман потърка възбудено длани.
— Точно тази книга, която четете сега, ми даде идеята. Ако съберем наведнъж достатъчно могъща жизнена сила, е напълно възможно да изцерим вашата дама и да я събудим.
Освирепял, баронът сграбчи магьосника за яката.
— Защо не си ми го казал досега?
— Защото не го знаех — отвърна с измъчена усмивка Лиман. — Знаете, че току-що се сдобихме с тази книга.
Баронът го пусна и въздъхна.
— Покажи ми!
С разтреперани ръце, чародеят взе книгата, запрелиства я и я върна на барона, щом намери онова, което търсеше.
Бернар огледа текста, намръщен над древните фрази. После вдигна вежди и зяпна.
— Седем пъти по седем — каза чародеят. — Мистично число, знаете го.
— Четиридесет и девет? — възкликна невярващо Бернар. — Четиридесет и девет! Ти луд ли си? А защо не девет по девет? Това също е мистично число.
— Ненужно е — отвърна Лиман и махна с ръка. — Ефектът не се подсилва, ако броят на жертвите е по-голям.
— Ужасно е да убивам тези деца едно по едно! — възкликна баронът. — Но… четиридесет и девет? Ще се окъпем в кръв.
— Това, което според мен ще усили ефекта — заговори Лиман, все едно че не беше чул възраженията на барона, — е да ги принесем в жертва всички наведнъж.
Бернар го зяпна.
— Четиридесет и девет наведнъж?!
— Да. Виждате ли, ще създадем начин да съберем цялата тази жизнена сила наведнъж и да я насочим към вашата лейди. Такъв мощен тласък със сигурност ще донесе успех.
— Предлагаш ми да наемем четиридесет и седем помагачи за такъв кървав акт? — Бернар го изгледа притеснено, сякаш не беше сигурен дали чародеят е с ума си.
— Боговете да не дават! — възкликна Лиман. — Не, това изобщо не би свършило работа. Ударът трябва да се нанесе абсолютно едновременно във всичките четиридесет и девет случая. Човек изобщо не може да координира това, дори ако помагачите ви са го упражнявали седмици наред.
Обзет от любопитство, макар и отвратен, баронът попита:
— Как тогава предлагаш да извършим такова нещо?
— Изобретил съм машина. — Магьосникът отиде до работната маса, върна се с един пергаментов свитък и го разгъна на коленете си. — Виждате ли… — Посочи няколко точки по скицата. — Щом бъде нанесен първият удар, всички останали ножове също се забиват.
Бернар се наведе над рисунката и заоглежда детайлите.
— Но как можеш да си сигурен, че натискът ще е достатъчен?
— За това са ето тези цилиндри — обясни Лиман и ги посочи на рисунката. — Тежат по двайсет фунта и, разбира се, ножовете ще са изключително остри. Е? — Погледна знатния си покровител. — Какво мислите?
— Смайващо — промърмори Бернар. После поклати глава. — Но не ми харесва. Достатъчно лошо е, че ги отвличаме едно по едно, но толкова много наведнъж ще привлече внимание. — Помисли малко и отново поклати глава. — Не. Не виждам как може да го направим.
Чародеят го изгледа обидено.
— Е, разбира се, идеалното решение би било да се използва детето, родено точно в мига, в който бе застрашена вашата лейди. А това би трябвало да е вашият син. — Погледна барона и сви устни. — Но вие, за съжаление, съвсем импулсивно го направихте невъзможно, нали?
Бернар го изгледа с гняв.
— Ами можеше да ми го кажеш още тогава.
— Но тогава вие не ми се доверявахте и сигурно нямаше да ме послушате — изсумтя Лиман. — И съвсем разбираемо бяхте обезумял; друг мъж можеше да се поддаде на бащинския импулс и да запази детето, като остави любимата си да си отиде, но вие видяхте в бебето причината за нейната смърт… — мрачният поглед на Бернар го накара да се поправи, — за окаяното й положение, и заповядахте да го махнат.
Сянка пробяга по лицето на барона и не за първи път Лиман се зачуди дали в този избор не е имало нещо повече, отколкото бе разбрал през всичките тези години. На глас каза: