— Значи братът на госпожица Флора… — заговори той с пълна уста.
— Джими — подсказа му Флора.
— Той те е освободил от ловците на крадци, намерил ти е място, където да преспиш, после двамата са ти превързали крака и той е тръгнал да търси Рип?
Лори закима оживено.
— И после ти дойде да ме потърсиш. Благодаря ти, Брам!
Брам се изчерви и в същото време гърдите му се издуха от гордост — като всеки мъж, беше готов да се разтопи пред женската възхита.
— Ами, не можех да те оставя да се оправяш сама с всичко това — отвърна той. — Каквото и да си мислят нашите сивобрадковци. Дивите зверове не палят ферми, нито нападат хора посред бял ден. Асталон само знае защо не са ти повярвали — добави той, споменавайки името на бога на правосъдието. — Лори не е празноглавка като някои, дето мога да им кажа имената, но ще си ги премълча. Като Мерибет Глидън например.
Очите на Лори се напълниха със сълзи, от което му стана едновременно тъжно и хубаво. Флора въздъхна, а леля Клеора плесна с ръце под двойната си брадичка и възкликна:
— Та това е като в приказка на менестрел! Младежи, тръгнали да спасяват хора! Че то си е истинско геройство!
Брам се изчерви още повече.
— Не съм герой. Фермерски син съм. Но все пак ще тръгна да търся Рип и да помогна на брат ви, госпожице Флора. — И се прозя. — И ще е най-добре да тръгна рано. Пеша ще е голямо гонене, щом са на коне.
— Значи ще трябва да си вземеш кон — каза Флора. Брам се засмя.
— Госпожице Флора, нищо повече не бих пожелал.
Но мога да си позволя кон толкова, колкото да тръгна на север на ръце.
Лори бръкна в джоба на полата, която й бяха дали назаем.
— Брам, цената за Хораций е у мен! Сигурна съм, че ще можеш да вземеш нещо за нея.
Брам я изгледа кисело. И двамата знаеха, че нарочно бе премълчал за монетите, които му беше свила от стаята. Не бяха много пари, но все пак бяха всичко, което си имаше.
— А ако не стигнат, аз ще доплатя — каза Флора.
— И можеш да си вземеш каквото ти трябва за път от кухнята — каза леля Клеора. — Като го гледам това време, няма да е зле да вземеш и наметалото на Джош против дъжд.
Трогнат, Брам заби поглед в грубите си обуща. Това му напомни нещо.
— Поне ще мога лесно да проследя брат ви, госпожице Флора. — Жените се ококориха. — Ами той, изглежда, е купил Хораций. О, Хораций има една щръбка на лявата задна подкова, ще я позная навсякъде. — И добави тихо: — Стига дъждът да не отмие всичко де.
Джими погледна проливния дъжд навън и въздъхна. Така и не можеше да разбере защо Джарвис просто не попита за това, което им трябваше. Затова пък вече знаеше за семейството, съгласило се да ги подслони, повече, отколкото за някои от приятелите си.
— Аз бях акушерката на баронесата — каза с гордост старата. — Слабичка беше една такава, горкото момиче. Кръвта й изтече и умря. Друг стана оттогаз баронът… — Тя поклати глава.
— Не е същият като едно време — измърмори кисело старият.
Джими се обърна и се върна при огъня. Нищо дотук, все такива глупости.
— Едно време, човек ако има оплакване, за наема или друго, ще иде в къщата, когато господарят е там, и работата ще се уреди. Даже колибари като нас! Ама вече не. — Старецът въздъхна.
— След смъртта на милейди баронът изпъди всичките си слуги и пазачи — каза жена му. — Същия ден, в който умря.
— И ги взе ония… ония…
— Наемници — каза твърдо жена му и го стрелна предупредително с очи.
— Наемници — повтори намусено старият, сякаш думата беше мръсна. — Отиде един съсед веднъж да види лорда, когато си беше в къщата, и ония… — погледна жена си накриво — ония типове едва не го пребиха до смърт горкия човек. Питам ви аз, така ли трябва да се държи един лорд?
Според всичко, което Джими беше видял и чул през живота си, повечето лордове се държаха точно така. Но си замълча благоразумно.
— Някак странно се чувства човек около това място — отбеляза Коу.
Мъжът и жената се спогледаха.
— Аха — съгласи се старият. — От година на година става все по-лошо. Никой вече не ходи там, освен ония разбойници, дето ги наема от време на време, а и те гледат да не се задържат дълго там, ако могат.
Коу повдигна вежда.
— Хмм. — Пуфна замислено с лулата един-два пъти. — Голямо погребение трябва да е било.
Мъжът и жената отново се спогледаха притеснено.
— В Ландсенд ще да са я погребали според мене — каза старата.