Бернар не се и опита да скрие гнева си.
— Ще се върнете в замъка веднага! Прибирате си багажа и напускате дома ми, и взимате първия кораб за Ландсенд, който намерите, иначе след залез-слънце не отговарям за живота ви. — Вбесен, той дръпна юздата, за да обърне коня, толкова силно, че животното изцвили.
— Сър! — извика зад него Закри. — Ще ме изслушате! — Младият мъж заби шпорите в хълбоците на коня си и едва не се сблъска с дорестия жребец на Бернар.
„Нима ще ми посегне, на собствената ми земя?“, помисли си Бернар, но замълча. Обърна се и удари младия мъж в лицето с опакото на металната си ръкавица; железните пъпки се врязаха в плътта. Закри залитна и извика от болка. Бузата му беше разпрана до кокала, само на сантиметър под окото. Той пусна юздите и вдигна ръце пред лицето си да се защити.
Конят му заотстъпва, объркан и подплашен, и замята глава. Конят на Бернар, усетил гнева на ездача си и това, че юздите са охлабени, се възбуди, присви уши, завъртя се и зарита. Конят на Закри, ударен силно в гърдите, се изправи на задните си крака. Изцвили уплашено — почти като рев на дете великан — и заотстъпва назад и встрани — една, втора, трета стъпка…
И изведнъж изчезна заедно с ездача си.
Бернар дръпна силно юздите да усмири раздразнения кон, подкара го бавно към ръба на скалата и се изправи на стремената, за да погледне надолу.
И човек, и кон бяха изчезнали. Бесните вълни се разбиваха в назъбените скали, пръските хвърчаха на четиридесет-петдесет стъпки нагоре, дори здравият гранит се тресеше. После, за много кратко, баронът видя туловището на мъртвия кон сред вълните — теглеха го към морето. От Закри нямаше и следа.
Изчезването на Закри бе обяснено със скалъпен повод; получил някакво известие от изток, трябвало да се върне у дома с първия кораб. Помогна и това, че гостите не искаха да обидят домакина си, като покажат недоверчивост. На другия ден багажът на Закри беше изпратен в града, за да му го препратят в Риланон, и приятелите на Илейн продължиха да се радват на гостоприемството на съпруга й. Самата Илейн изглеждаше отчуждена и посърнала.
След няколко дни Бернар повика лекар да я прегледа, защото тя не ставаше от леглото и се оплакваше, че е болна.
— Имам най-хубавата новина за вас, милорд — размаза се лекарят след прегледа.
— Милейди не е болна? — каза Бернар и се усмихна.
— Още по-добра, милорд! — Лекарят се наду, все едно че бе извършил чудо. — Баронесата носи дете! Много бързо сте свършили работата, милорд.
Баронът го изгледа с неразгадаема физиономия, после каза хладно:
— Идете да ви платят.
Но дори вулгарността на лекаря не можа да помрачи радостта му от новината, че Илейн всъщност не е болна. Тръгна направо към покоите й.
Тя го погледна с широките си зелени очи, изненадана от неочакваната му поява. Бернар коленичи до нея, взе ръката й и я целуна. В съня си още помнеше допира на крехките й пръсти, меката кожа, още виждаше пулсиращата веничка на шията й, докато лежеше пребледняла върху белите възглавници.
Но на лицето й нямаше радост. Той не помнеше нищо от това, което си казаха: помнеше само, че когато излезе от стаята, Илейн плачеше тихо.
Гостите изразиха престорена радост от новината, използваха я като повод да си устроят пиршество и изпиха много вино от избата на барона.
Но скоро бяха принудени да си заминат. С кораб до Крондор, след това по суша до Саладор и оттам за Риланон беше повече от едномесечно пътуване. Щом зимните бури стегнеха Тъмните протоци, единственият път щеше да е около южната част на Велики Кеш, тримесечно пътуване, застрашено от бури, пирати и кешийски разбойници. Щом се разбра, че баронът няма да ги покани да изкарат зимата в Ландсенд, всички учтиво се сбогуваха с домакина и домакинята, и си тръгнаха.
Баронът се мяташе в леглото и стенеше. Бурята…
В нощта, в която дойдоха родилните мъки на баронеса Илейн, от морето връхлетя буря: стени и грамади от пурпурночерни облаци се струпаха на хоризонта на запад, просветваха от далечните мълнии, ала бяха обагрени в златисто по краищата от залязващото зад тях слънце. Вълните дойдоха преди пороя, високи като планини, и накараха рибарите да задърпат лодките си по-високо по брега, да ги връзват за дървета и скали и да се молят, щом вятърът запищя около сламените покриви на колибите им. Дъждът заваля на откоси, понесен от чудовищните ветрове.
Камшиците на дъжда заудряха и по имението, мълния разцепи небето и гърмът изтрещя в прозорците. Бернар беше платил на акушерката да остане последните две седмици и при това ужасно време се зарадва, че го е направил.