— Релинг не е далече оттук, малко на изток е. В земите на барона е все пак — добави мъжът й. — Осри обеща никога да не говори за това и да ви кажа, не съм чул никакъв слух повече. Може и да са забравили, че бебето не беше тяхно — знаят само, че майка му е умряла при раждането и сигурно са си помислили, че е от някое насилено слугинче.
— Това звучи доста безсмислено — каза Джарвис Коу. — Баронът явно много е обичал жена си.
— До лудост — каза Мег, седна на леглото, въздъхна и погледна раклата. — И мислех, че и тя го обича — даже когато се поболя, след като Кетри изчезна.
— Изчезна ли?
— При лов. Заминал за Крондор, тъй каза баронът, оставил слугите и багажа си да му ги пратят, но никой повече не го видя. Младият лорд Кетри май така и не е стигнал до Риланон.
Джими изсумтя. „Знам ги аз тия внезапни сбогувания. Бас слагам, че никой не го е видял повече. Морето крие много грехове“.
— Хм… — Джарвис ги изгледа един по един, явно мислеше какво и колко да каже.
Джими повдигна иронично вежда — малко беше късно да е предпазлив.
„Освен ако не се кани да не остави свидетели, но се съмнявам, че е толкова безскрупулен“.
Джарвис потвърди предположенията му, като продължи:
— Ако един… подходящ… магьосник е бил подръка, докато дамата е умирала, е можел да… не точно да я опази жива. Само да я задържи между живота и смъртта, за да може да се опита по-късно да я изцери. — Посегна към дървената чаша с горчивия ейл на старите. — Да си оплакна само устата! Задържал я е между живота и смъртта… колко… в името на Богинята! Седемнайсет години! Умирала е всеки миг!
Джими усети как клисавият хляб и неизменната бобена чорба натежаха като буца под гърдите му.
— Лимс-Крагма дай даде покой дано! — Хрумна му нещо друго. — А защо им трябва синът им?
„Ох; дано никога вече да не се забърквам с магьосници“, помисли си. Спомни си колко глупаво се беше забъркал и със стария Албан и потръпна.
— При смъртта се освобождава жизнената сила. Могат да се опитат да я съживят с нечия друга и колкото са по-сходни, толкова е по-лесно. Деца, тъй като е загубила живота си при раждането на дете. Самото дете — най-добре. Естественият ред е животът на родителите да прелива в децата им, но това може да се обърне.
Старецът се изплю в огъня и той изсъска. Джарвис вдигна глава.
— Разполагаме с четири дни. Както и младият… — Той погледна медальона.
— Брам — промълви Мег.
— Брам — повтори Джарвис.
Джими въздъхна.
— Според мен, щом я е обичал чак толкова… това е зло, и лудост, но има и някакво величие в тая работа.
— По-малко, отколкото си мислиш — каза Джарвис. — В известен смисъл можеш да върнеш някого, но те често са… променени. Разкъсването на границите между живот и смърт пропуска тук… други неща. — Той затвори очи и въздъхна. — Неща, които дойдат ли в нашия свят, се прогонват много трудно.
Джими настръхна и вече наистина съжали, че не се беше снишил в Крондор, вместо да се опитва да се прави на герой.
Глава 16
Развитие
Рип се помъчи да надзърне през дупката.
— Оковете го здраво — каза старческият глас. — И не сваляйте торбата от главата му, казах ви!
Рип тихо изохка — боляха го пръстите. Проблемът с шпионските дупки в тайните проходи бе в това, че бяха направени за големи. Прозвуча друг глас — на Пора.
— Както наредите, милорд. А, милорд…
— Ще си получите останалите пари, тъпако. Нямам толкова в брой. Лихварят ми в Ландсенд ще ги достави другата седмица. Бездруго ще ми трябвате дотогава. Сега млъкнете и се махайте. Издрънчаха вериги.
— Синът ви се събужда, милорд — каза мазният глас. — Може би е време да си тръгваме. Прегледах го и освен няколкото драскотини и отоци е съвсем здрав. Повече от здрав, за да издържи последните три дни.
— Не го наричай мой син — изръмжа заканително старческият глас. — Той уби скъпата ми Илейн.
Стъпките заглъхнаха и светлината от фенера през дупката угасна, след като външната врата на стаята се затръшна. Чуха как изщрака ключалката.
— Някой друг ли са хванали? — попита Манди. — И са го оковали във вериги?
Рип кимна и изхриптя утвърдително.
— Но това е жестоко — рече Нийса. — Искам да кажа, даже още по-жестоко!
— Но старият каза, че бил негов син — промърмори намръщено Рип.
— Искаш да кажеш, че е оковал собствения си син? — попита Кей ужасен и зарадван едновременно. — Като Злия крал и Добрия принц?
— Да идем да видим — каза Рип.
Опипа за резето на тайната врата и влязоха в стаята. Беше гола и празна, с каменен под и каменни стени, и беше смътно осветена през единствения прозорец с решетки високо от другата страна. Не беше голяма като за стая в такова голямо имение. Рип си помисли, че някога сигурно е служела за склад: беше на приземния етаж близо до кухненските помещения и вътре беше студено и влажно.