— Търсим приятеля на Лори, казва се Брам — каза Флора и Таел се намръщи.
— После — пресече я той. — Да влезем вътре. Стаята е три за нощ, с вечерята.
Отвътре изскочиха момче и момиче. Момчето беше същото като мъжа, само че много по-малко, петнайсетгодишно, и с удивително пъпчиво лице, а момичето бе хубавко и закръглено, и то луничаво. Свалиха ракитения кош с багажа им и го внесоха вътре.
Ханджията ги отведе много учтиво до една маса в гостилницата и Флора усети, че й харесва. Хубаво беше да се държат почтително с нея — не да я пъдят или да я блъскат и натискат из тесните улички.
Слънцето залязваше и в гостилницата беше сумрачно. Една жена на средна възраст запали мазните парцали в глинените гърнета покрай стените. С това към миризмата на храна се добави мирисът на горящо ленено масло. Но пък подът беше чист, а огънят грееше весело в огнището.
— Бобена чорба с шунка — подвикна жената, докато пълнеше с черпака две глинени паници от котела, окачен над въглените. — Има сладък сайдер, силен сайдер, ейл и светла бира. Горещ сайдер, ако искате. Сигурно сте гладни, като сте пътували толкова. От Ландсенд ли идвате?
Сложи глинените паници пред тях, а също питки, масло, сирене и лук, и дървена чинийка с морска сол.
— Да — отвърна Флора. — Аз… живея при леля Клеора, в Ландсенд. За мен горещ сайдер.
Таел също влезе, свали си налъмите и зашляпа бос по нарязания речен папур, с който беше покрит подът и който издаваше приятна свежа миризма, тъй като беше смесен с дъхави билки и цветя, ухаещи на спомен за сухо сено.
— Клеора Уинсли ще да е — рече той. — Жената на Карл Уинсли и дъщерята на Ярдли Хейуд, нали?
— Да — отвърна Флора малко изненадано. „Хубаво е да си имаш семейство, което и хората знаят“.
— Имал съм си работа с Карл Уинсли — каза Таел. — Купувал съм хмел. — После погледна Лори. — Брам ти е приятел значи?
— Съседи сме — отвърна тя. — Той… конят му се върна в Ландсенд с празно седло и стрела в него. Отседнала съм при госпожа Уинсли. Дойдохме да видим какво е станало.
— Не мога да ви кажа.
Жена му донесе чаши от кленово дърво и желязна пръчка с дървена дръжка; върхът й беше нажежен до червено.
— Благодаря, мила.
Таел взе желязото за сгорещяване и го топна в сайдера на Флора. Напитката кипна. Желязото почерня, но все още беше много горещо и той го върна предпазливо в огнището. Вдигна се приятна миризма на ябълки и подправки. Флора отпи внимателно, за да не се опари.
Таел удари здрава глътка от бирата си, избърса пяната от мустаците си и се замисли. Флора сръбна от чорбата — беше гладна, а тя миришеше хубаво — и си отчупи хляб да си топне. Още беше горещ и вдигаше пара — и беше хубав пшеничен хляб, почти бял.
— Ами, Брам значи се отби тук за храна, някъде към обяд, преди два дни — изведнъж заговори Таел като човек, подредил мислите си. — Добро момче, възпитано, нищо, че е от Релинг. Ще ме прощаваш.
— Няма нищо — отвърна Лори и се усмихна, макар и малко насила.
— Та значи беше тръгнал да търси едно малко момче, Рип, което според него било с двама мъже и това никак не му харесвало.
Флора и Лори кимнаха. Ханджията замълча, отново отпи и закима, все едно че си говореше наум.
— Хм такова момче не съм виждал. Но знам двама, които може да са същите, които търсеше, видите ли. — Нова пауза, след което продължи: — Войници, от имението. Хора на барона. Мършавия и Рокс, така им викат. От тия, дето плачат за бесилото. И аз съм ходил малко войник, като по-млад, срещал съм много като тях. Готови на всичко, стига това „всичко“ да значи пари без труд, но един добър капитан няма да ги ще в отряда си, нито разумен човек ще им довери кесията или гърба си, ако ме разбирате. — Момичетата кимнаха. — Това му го казах на Брам, щото ми се стори свястно момче, пък и ония двамата не са ми приятели, нищо че си харчат парите тук. Той ми благодари, учтиво едно такова, и тръгна на север, към замъка на лорда. А после — гледаме коня му, тича на юг. Опитахме се да го хванем, обаче не можахме. Докато се сетя да го примамя със зърно, беше отпрашил към Ландсенд. Радвам се, че се е върнал при вас; щях да проводя вест, ако го бях хванал.
Лори не се съмняваше, че го казва искрено, но знаеше как се „праща вест“ по селски: щеше да спомене на коларя на някой минаващ фургон, че е намерил кон, ако някой си го търси.
— А на другата вечер идват тука Рокс и Мършавия, смеят се и харчат нашироко — печена гъска и всичко от най-доброто. Вино, бира, бренди… Пратих Беса да си легне рано.
Флора погледна Лори и сърцата им изтръпнаха. Лори се наведе към ухото й и прошепна:
— Рип е тук… не е далече. Много близо е.