„Лошо — каза си Джими, след като се опита да изрита наемника с коляно в слабините, но вместо това го улучи в коляното. — По-силен е от мен“.
За миг се завъртяха в кръг — дъхът на наемника бе по-лош и от този на Мръсния Рон, — после Джими успя да стъпче с пета пръстите му. Мършавия нададе вой, блъсна го и Джими залитна назад… и се озова в стаята: бяха направили пълен кръг, без да забележи.
В стаята беше по-светло, отколкото в коридора. С едно светкавично озъртане Джими забърса всичко, което ставаше вътре, докато отстъпваше, след което рязко заби напред и за малко не прониза връхлитащия го противник. Мършавия на свой ред отстъпи и отново закръжиха.
Някакъв мъж с черно палто и бричове стоеше с извит нож над гол младеж — който трябваше да е Брам. По тялото на Брам имаше червена линия и той също крещеше.
— Пет хиляди златни крони, ако ги убиете! — изкрещя мъжът. — Пет хиляди — пълна прошка и пет хиляди!
Колкото и да беше затруднен, Джими се ококори. „С пет хиляди мога да го купя тоя замък“.
Мършавия си помисли същото. Скочи отново напред още по-широко ухилен и от ъгъла на устата му потече слюнка.
И над всичко това кънтеше монотонното заклинание, като воденични камъни, стържещи в темелите на света.
Флора зави на ъгъла и изпищя. Лори беше в другия край и тичаше насам — а стражът, когото беше пробола в крака, куцукаше след нея!
„Какво да правя, какво да правя?“, помисли си Флора. След което извика:
— Лори! Завий надясно към вратата по средата на коридора!
Затичаха една към друга и виковете на преследвачите им се усилиха. Двете момичета едва не се сблъскаха; после и двете блъснаха вратата с рамене, тя се отвори, вмъкнаха се и я затръшнаха.
Стаята беше спалня, с четири двойни легла, празна. Глинен светилник гореше на единствената маса, до която имаше само един стол. Флора се огледа отчаяно.
— Дай стола! Ще подпрем вратата!
Лори се втурна към стола, но в същия момент преследвачите им блъснаха вратата и отметнаха Флора чак в средата на стаята.
Мъжете бяха побеснели: устите им се бяха запенили от яд. Целите бяха омазани с масло от гърнетата, които бяха хвърлили децата…
Флора мислеше бързо, въпреки че всичко останало сякаш ставаше много бавно. Извърна се и вдигна глинената лампа, като внимаваше да не угасне от бързото движение. После направи две крачки напред, хвърли я и видя как се завъртя във въздуха и пламъците облизаха лицата на мъжете.
Маслото прихвана веднага: не с резкия пламък като борова смола, но достатъчно бързо, с гъсти жълти пламъци в косите и брадите им. И двамата заподскачаха като в танц на място, запищяха и се заудряха по лицата, а пламъкът плъзна по прогизналите им от масло дрехи, Флора за миг замръзна стъписана.
Лори обаче пристъпи покрай нея, наведе се, вдигна единия от изтърваните мечове с две ръце и го размаха. Беше тежък за нея, но пък тя целеше точно.
„Сигурно доста е помагала в клането на свине“, помисли си Флора.
Мъжете паднаха, загърчиха се и закрещяха. Лори стоеше задъхана с кървавия меч в ръце.
Последният наемник спря стъписан на прага и мечът падна от ръката му. Заломоти несвързано, заотстъпва, после се обърна и побягна.
Спъна се в приклекналия Кей, преметна се през него и падна по лице на каменния под. Манди пристъпи отнякъде с ръжен в ръцете, зад нея — Нийса със свещник и Рип с още един, по-тежък.
„Това започва да ми омръзва“, каза си Джими.
Двете остриета бляскаха, двамата продължаваха да се въртят в кръг. Мършавия бе ранен под коляното, но това само като че ли го влудяваше още повече.
— Златцето ми! — изсъска той и отново пристъпи напред.
— Аз ще се справя с него — каза Джарвис Коу до рамото на Джими.
Мършавия и Джими се озърнаха. Рокс лежеше проснат до стената, стиснал корема си с ръце. Между пръстите му бликаше кръв.
— Освободи жертвата! — изрева Коу. — Богиньо, това е все едно да се опитваш да запушиш четири дупки с един чеп!
Мършавия изкрещя нещо и нападна; Джими се дръпна назад на драго сърце.
Беше голяма стая, а другата отзад — още по-голяма. Трябваха му шест крачки, за да се добере до магьосника, който стоеше до масата с вдигнати ръце. Около него пълзеше тъмен ореол, по-точно мрак с контурите на човек. Джими се хвърли напред с безупречен скок.
„Няма да можеш да ми пееш с две стъпки стомана в дробовете!“
Магьосникът махна небрежно с едната си ръка. Зад очите на Джими изригна светлина и той изкрещя от болка.