— Менестрели ли? — учуди се Флора.
Джими я изгледа накриво: явно беше гледала как Лори се оправя с поводите, защото се справяше доста добре с двуколката. Джарвис Коу се изкиска.
— Според мен младият Джими си мисли как героят взима момичето, златото и половината кралство.
— Само че го прави Брам Дръвника — отвърна Джими. Флора въздъхна, той я изгледа накриво и попита Коу: — Що за барон ще излезе от него според теб?
Коу сви рамене.
— По-добър от предишния, стига дворът и херцогът да се съгласят. Има много свидетели, че е изгубеният син на баронеса Илейн — а и съвсем подходящо ще е да имат местен човек, след като Бернар беше съсипал цялото владение и изоставил задълженията си. Херцогът не е обръщал внимание на това, защото прекарва повечето си време в Риланон, вместо в Западния двор, а баронът си е плащал данъците навреме. Смятам, че като се върне в Крондор, Ги дьо Батира ще погледне по-критично на Ландсенд. Велики Кеш е близо и тук е нужен силен мъж. От младия Брам може да се получи герой.
Джими сви рамене.
— То пък един герой. О, външност има… но какво толкова направи? Ударили го по главата, вързали го и после го освободили…
— Две момчета, четири момичета, един крадец и един търсач на вещери, който официално не съществува — кисело каза Флора. — Все пак според мен Брам е сладък.
— Много сте глупави това момичетата — изсумтя Джими, а после се засмя. — Е, аз тогава може да съм стажант-герой.
— Или търсач на вещари — подхвърли Коу. — Показа голям талант, Джими. Мога да те взема за чирак…
Джими потръпна и вдигна ръка.
— О, не, благодаря. Тази чест е твърде голяма. Уважавам богинята ти… и чакам с нетърпение да се запозная с нея… но след много години.
— Е, ако си промениш решението, обади се в Храма. Ще трябва да го издиря онзи магьосник и малко помощ няма да ми е излишна.
— Къде мислиш, че е?
— Някъде — отвърна Коу. — Готви се да направи някоя беля. — Погледна Флора, която гледаше Джими, и продължи: — На този свят, приятелю, има неща, които може би никога няма да разбереш. Като далечната война с цураните на запад. Можеш да чуеш за тях и по някакъв начин да повлияят на живота ти, обаче сигурно ще предпочетеш да не знаеш за повечето неща, които стават. Но също така може да ти се случи да се сблъскаш с някаква страна на конфликт, който и аз самият не мога да си въобразя, камо ли да ти го обяснявам.
— Лиман Малахи неслучайно се е оказал гост в имението точно в нощта, в която се е родил Брам — продължи той. — Защо се е озовал тук, точно на това място, точно в същата нощ, може завинаги да си остане загадка, но едно поне мога да ти кажа. Той или някой друг като него ще се върне, за да причини още злини. И най-сетне, усетих в тази къща присъствието на тъмни духове. Каквото и да си е въобразявал баронът, че ще се случи, боя се, че можеше да стане нещо много по-ужасно. Струва ми се, че може би е имало друг проводник на злото, който е изчаквал да обладае тялото на лейди Илейн в критичния момент… В този свят има тъмни сили, приятелю; тъмни сили, които се хранят с кръв, убийство и хаос. Бихме могли с помощта на един умен юноша като теб да се опълчим на това зло.
Джими се засмя.
— Благодаря, но смятам да се лепна за нещо не толкова опасно — например да открадна златото под носа на спящ дракон.
— Би могъл да останеш с нас, Джими — каза Флора.
Младият крадец я погледна накриво и тя се изчерви.
— Не мисля, че ставам за твой… брат — подхвърли той весело. — А пък и ако остана, ще ме караш да помагам на стари дами да пресекат улицата, да избивам демони и Рутия само знае какво още! А знаеш ли какво ще направи капитан Карл с мене? Юнга ще ме направи — да си повръщам червата вахта след вахта.
Флора и Коу се засмяха.
— Тогава какво ще правиш? — попита Джарвис.
— Връщам се в Крондор… и то по суша! — отвърна Джими.
Коу се засмя.
— Тогава обръщай коня, приятелю, защото си тръгнал в погрешна посока.
Джими примига като бухал, стреснат от светлина на фенер. И също се засмя.
— Знаех си! — извика той, заби пети в хълбоците на коня и го обърна. — Сбогом, приятели! Флора, ако се върнеш някой ден в Крондор, знаеш къде да ме намериш!
Тя спря двуколката, изправи се, махна му и извика:
— Знам, Джими Ръчицата!
— И ще прощавате, господин Коу, но все пак ще спя по-добре, ако пътищата ни не се кръстосат повече!
Коу се засмя.
— Сбогом, младежо!
Двамата дълго гледала след него.
— Мислиш ли, че ще се върне в Крондор жив и здрав? — попита Коу.
Флора се засмя.
— И с джобове пълни със злато при това. Гарантирам.
— Злато?
Тя плесна поводите да подкара двуколката и се ухили.