— Ще се скрие от Брам, Лори и децата във фургона, ще заобиколи през дърветата и ще навести още веднъж замъка, преди да тръгне към Крондор. Ако Брам намери и един сребърен свещник или нещо от бижутата на лейди Илейн, значи не познавам Джими.
Джарвис Коу се засмя и подкара коня си до двуколката.
— Дано това момче си намери друго житейско призвание. Ще е срам да го видя свършил на бесилката.
Флора отново се засмя.
— Това никога няма да се случи, господин Коу. Не зная какво ще стане с него, но залагам живота си, че никой палач никога няма да сложи клупа на врата на Джими, Ръчицата.
Епилог
Крондор
Дневният господар вдигна глава.
Вратичката — за чието съществуване повечето членове на Гилдията на Шегаджиите не знаеха — рязко се отвори. Беше скрита в каменния зид, замаскирана от тъмните ъгли и сумрачната светлина; и човек трябваше да знае, че е там, за да я намери.
От тъмното изникна дребна фигура. Ъгълът на огромното мазе под бардака, известно под името Майчиното, се пазеше за Дневния или Нощния господар и техните преки подчинени и повечето Шегаджии стояха настрана, докато не ги повикат.
Дневният господар — постара се да не се засмее — възкликна:
— Я! Младият Джими Ръчицата. Толкова скоро?
— Имах причина — отвърна Джими. — Защо, не мина ли достатъчно време?
И седна на дървения стол от другата страна на масата.
— Зависи — отвърна Дневният господар. — Навън още вилнеят биячите, мъчат се да разберат кой какво е направил в замъка. Херцог Ги се върна с триумф, разбил кешийците в Долината на сънищата, никой нищо не знае за екипажа на „Кралски грифон“ и се смята, че Джоко Радбърн се е удавил, стига да не са празни мечти. Дел Гарза успя да припише повечето вина за всичко на Радбърн. — Мъжът сниши глас, все едно че не искаше да го подслушат, което си беше малко театрално, тъй като бяха съвсем сами в недрата на Майчиното. — Разправят, че принц Ерланд бил на смъртно легло и че Ги побеснял, като научил, че са го хвърлили в тъмницата, но Гарза и това приписал на Джоко, тъй че, изглежда, никой няма да пострада много. Освен принца, разбира се. Тъй че нещата са малко по-кротки, но ти все пак ще трябва да имаш нещо за Праведника да уталожиш гнева му след всичките главоболия, които му причини в замъка.
Джими бръкна под туниката си, извади малка кесия и безгрижно подхвърли:
— Двеста златни суверена. Това ще помогне ли?
Дневният господар закима така усилено, че двойната му брадичка се разтресе.
— Добре е като за начало. Предполагам, че това ще го спре да те хвърли в залива, но няма да е зле да добавиш в банката още нещо, иначе пак може да идеш при биячите затова, че се върна толкова рано.
Джими изправи рамене и се ухили.
Дневният господар неволно отвърна на заразителната му усмивка.
— Криеш нещо в ръкава си, млади Джими, не се съмнявам. Хайде, казвай.
— Помниш ли Джерем Змията?
— Джерем Бентон ли? Естествено. Защо?
— Въртеше банда хващачи на крадци за стария барон на Ландсенд.
Дневният господар се сепна.
— Мислех, че е умрял.
— Според мен е искал всички да мислят така. Въртеше си бизнеса там и хващачите му се оправяха доста добре. Задържаха всеки тарикат, който се появи в Ландсенд, и дори невинни селянчета, но техните мошеници си ги кътаха, а хората на барона бяха решили, че им е на сметка да пазят Джерем. Намекнах на новия барон за тия негодници и той ме награди със злато. Тъй че разкарах и Джерем, и сганта му от бизнеса.
Джими беше решил, че е по-добре да не споменава, че „новият барон“ е селско момче, все още неодобрено от кралския двор в Риланон, и че „наградата“ бе дошла без знанието на Брам, след като сви приличен брой ценности от неохранявания замък в нощта, когато всички си мислеха, че е напуснал Ландсенд. Беше взел каквото можеше да носи и да продаде лесно — наръч сребърни свещници и една красива кама, принадлежала на някой от предците на Бернар. И дълго време се мъчи, докато реши кое от бижутата на лейди Илейн да свие и кое да остави, та Брам да го подари на Лори. Все още беше озадачен от това, което Коу му беше казал за ролята на дамата в събитията от онази нощ, но чувството му за дълг към нея надделя над алчността му, тъй че открадна от нея съвсем малко. Беше намерил добри купувачи за ценностите, преди да стигне в Крондор, тъй че когато влезе в града, вече не му се налагаше да си има работа с прекупвачи.
Беше влязъл на кон, облечен в скъпо палто и чиста риза, а стражите на портата се интересуваха повече от дрипльовци и крадци, опитващи се да избягат от града, отколкото от заможен младеж, дошъл на гости от Ландсенд. Продаде коня и седлото и сега единственото останало от авантюрата му беше красивата шапка, палтото и още една торбичка със злато, която не смяташе да дели с Праведника.