— Мистър Коулман, забелязахте ли нещо странно?
— Просто изглеждаше малко склерозирал — отговори Коулман. — Сметнах, че заради това се задържа толкова дълго.
— Казахте, че е бил над седемдесет?
— Там някъде. Вървеше доста немощно.
— Вървеше? Накъде вървеше?
— Към мястото си.
— Значи е останал в църквата — погледна го Киндерман.
— Не, не съм казал това — възрази Коулман. — Отиде до мястото си и може би е казал покаянието си. След това може да си е тръгнал.
— Правилно ме коригирахте, адвокат. Благодаря ви.
— Много добре. — В очите на адвоката проблесна пламъче на задоволство.
— Ами човекът с бръснатата глава и другият с винтягата? — допълни Киндерман. — Може ли някой да ми каже дали те са останали в църквата, или са излезли?
Не последва отговор.
Киндерман извърна поглед към момичето.
— Мис Волп, човекът с винтягата. Изглеждаше ли странен по някакъв начин?
— Не — сви рамене Волп. — Искам да кажа, че не го забелязах чак толкова много.
— Не изглеждаше ядосан?
— Беше спокоен. Просто обикновен.
— Просто обикновен?
— Точно така. Малко си облизваше устните, това е всичко.
— Малко си облизваше устните?
— Ами да.
Киндерман се замисли върху това за секунда. После каза:
— Това е всичко. Благодаря, че ми отделихте от времето си. Сержант Аткинс, изведете ги. После се върнете. Важно е.
Аткинс заведе свидетелите до полицая на вратата. Той беше там, на осем стъпки, но Киндерман го наблюдаваше с тревожна загриженост, сякаш Аткинс бе тръгнал на пътешествие до Мозамбик и можеше да не се върне.
Аткинс се върна и застана срещу него.
— Да, сър?
— Още нещо за еволюцията. Все казват, че това е случайност, че всичко е случайност и че е просто. Милиарди риби постоянно се пльосват на брега и един ден някоя умница се оглежда и казва: Чудесно. Маями бийч. Фонтебло. Мисля, че ще поостана тук и ще подишам. И, Боже, помогни ми, така се развива легендата за Праисторическия шаран. Но всичко това е schmeckle45. Ако рибата диша въздух, тя се пльосва мъртва, няма оцелели и животът на плейбоя свършва. Значи добре, това е просто една популярна басня. Искаш я по-добре? Научно? Значи трябва да се подчиня. Истинската история е, че тази скумрия, която идва от студените дълбини, не остава на брега. Тя просто си поема малко дъх, мъничко, пробва, после се връща в океана, в интензивното, свири на банджо и пее песни за веселото си прекарване на сушата. Продължава да прави това и може би успява да диша малко по-дълго. Това определено също е възможно; а може би не. Но след цялата тази тренировка тя снася яйца и когато умира, оставя завещание, в което се казва, че децата ѝ трябва да се опитват да дишат на сушата, и го подписва: Направете това за баща си. С любов, Бърни. И те го правят. И продължава така, може би стотици милиони години, те продължават да се опитват, всяко следващо поколение става все по-добро заради тази тренировка, която преминава в гените им. И накрая една от тях, кльощава, с очила, която винаги чете, никога не играе с момчетата в гимнастическия салон, тя вдишва въздух и продължава да диша, и скоро прави Наутилус три пъти в изворите Де Фюнияк и отива да духа заедно с schvartzers. Разбира се, не е нужно да се казва, всичките ѝ деца нямат проблеми с дишането, единственият им проблем е ходенето и може би повръщането. И това е историята от устата на учените в твоята доверчивост. Значи, добре, аз прекалено опростявам нещата. А те не? Всеки тъпанар, който днес казва гръбначно, автоматично се счита за гений. Също и тип. Това ще те вкара безплатно в Космическия клуб. Науката ни дава много факти, но много малко знания. Що се отнася до тази теория за рибите, в нея има само един малък проблем — Бог забранява това и то ще ги възпре, макар че този проблем прави цялата работа невъзможна — и всички тези тренировки за дишане на въздух стават безпредметни с абсолютно максимална скорост. Всяка риба започва отново, от самото начало, а само за един живот в гените не се променя нищо. Големият лозунг за рибите гласи: Ден по ден.
Киндерман потърка разсеяно брадата си. Хвърли разсеян поглед наоколо.
— Не казвам, че съм против еволюцията. С нея всичко е наред. Да вземем историята за влечугите обаче. Помисли за това. Те излизат на сухата земя и снасят яйцата си. Дотук всичко е вятър, нали? Лесна работа. Но малкото влечуго в яйцето има нужда от вода или ще пресъхне в яйцето и никога няма да се роди. Отгоре на това то има нужда от храна — всъщност от много храна — защото се излюпва като пораснала, велика, голяма личност. Междувременно не се безпокой. Трябва ти? Имаш го. Защото вътре в яйцето се появява много жълтък и казва: Аз съм тук. Това е храната. А белтъкът на яйцето служи като вода. Но белтъкът на яйцето има нужда от специална обвивка около себе си или цялата работа се изпарява и ти казва: Аз си тръгвам. Тогава идва черупката, направена от кожна материя, и влечугото се усмихва. Твърде бързо. Не е толкова лесно. Защото през тази черупка сега ембрионът не може да се отърве от изпражненията си. Значи ни трябва мехур. Не ти ли се гади малко от това? Ще побързам. Ще трябва и някаква бургия, някакъв инструмент, който малкият ембрион да използва, за да се измъкне от здравата, твърда черупка. Има и още, но засега е достатъчно, ще спра, стига толкова. Защото, Аткинс, всички тези промени в яйцето на влечугото трябва да станат наведнъж! Чуваш ли? Всички наведнъж! Ако само една от тях липсва, всичко е свършено и ембрионите ще си правят срещи в Сахара. Не можеш да вземеш жълтъка и да го задържиш милион години, докато дойдат черупката или мехурът, весели и самодоволни, ѝ кажат: Съжалявам, закъснях, равинът говори прекалено дълго. Ти поемаш отговора. Всяка промяна трябва да бъде извършена точно на момента, преди да се появи другата. Междувременно, сега си говорим за влечугите. Говори с хората от Окъфъноки46, те ще ти кажат. Но как е възможно това? Всички промени в ембриона стават наведнъж по някаква невероятна случайност? Гарантирам ти, че само слабоумните могат да се съгласят с това твърдение. Междувременно, що се отнася до това убийство, убиецът е и убиец на Кинтри. Без употреба на моментален парализиращ агент днес тук нямаше да имаме убийство. Щеше да има викове. Това не можеше да бъде направено. Втора точка: сега имаме петима заподозрени: Маккой, Патерно, човека с пазарската торба, човека с бръснатата глава и човека е белия панталон и черната вълнена винтяга. Обаче това са дивашки, неизразими с думи престъпления и ние търсим психопат с медицински познания. Маккой го познавам и той е поносимо нормален в определени граници, включително и в спалнята си, където ляга така, че да вижда всяка дреха, която притежава. Доколкото знам, няма никакви медицински познания. Същото се отнася и до Патерно. Само за да спазим протокола и да бъдем абсолютно изрядни, вземи медицинския му картон от Билис. Междувременно убиецът не би се навъртал насам, така че можем да изключим абсолютно Маккой и Патерно. Някой от другите е. Трета точка: може старецът да го е направил. За обезглавяване с жица или с голяма ножица не трябва много сила. Един остър нож също би свършил работа, нещо като скалпел. Старецът е останал в изповедалнята много дълго и може просто да се е престорил на изкуфял. Също така той е бил последният, който е видял свещеника. Това е сценарий номер едно. Но човекът с винтягата също може да го е направил. Затворил е преградата, така че човекът с пазарската торба да не види, че свещеникът е мъртъв. Старецът междувременно чака, но си тръгва без дори да види свещеника. Може би му е станало задушно, може да му е писнало; и ако е склерозирал, както ни внушава Коулман, той може да си е помислил, че вече се е изповядал, докато всъщност е дремел в тъмното. Това е сценарий номер две. В третия сценарий убиецът е човекът с бръснатата глава. Той убива свещеника, затваря преградата и излиза от изповедалнята. Но човекът с винтягата е видял свещеника след това, което означава, че той е бил жив. Може да е станало така. Човекът с винтягата чака, докато бръснатата глава извършва убийството. Може би човекът с винтягата се изнервя от цялото това чакане и решава да си тръгне, без да се изповяда. Може да си е помислил, че пропуска твърде много от месата. Всяка причина е възможна — заключи Киндерман. — Останалото е мълчание.
46
Окъфъноки — голяма блатиста местност в Югоизточна Джорджия и Североизточна Флорида. — Б.пр.