Нещо друго, нещо малко, което си мислех, че мога да споделя с Теб. Имаш ли нещо против? Просто си говоря. На лодката, когато апостолите Те видели застанал на брега, и тогава разбрали, че това Си Ти и че Си възкръснал от мъртвите? Петър застанал на палубата в пълната си голота. Защо не? Той е рибар, той е млад, той трябва да се радва. Но точно тогава той не може да изчака лодката да стигне до брега, толкова е развълнуван, толкова е не на себе си от радост, че това Си Ти. Така че грабва най-близката дреха — спомняш ли Си това? — но даже не иска да се бави да я облича. Просто я завързва около себе си и скача от лодката, а после започва да плува като луд към брега. Това нещо ли е? Когато и да си помисля за него, аз сияя! Това не е някаква си goyischer свята картинка, пълна с благоговение и скованост, и вероятно с лъжи; това не е някой образ за продан, някакъв мит. Не мога да повярвам, че това се е случило. Толкова е човешко, толкова изненадващо и толкова реално в същото време. Петър сигурно Те е обичал страшно много.
И аз. Това не Те ли стряска? Е, вярно е. Мисълта, че Ти винаги си съществувал, ми дава подслон; мисълта, че хората са могли да Те измислят, ми дава надежда; а мисълта, че Ти може би съществуващ, дори сега ми дава сигурност и радост, която не мога да побера у себе си. Бих искал да докосна лицето Ти и да Те накарам да се усмихнеш. Няма да навреди.
Стига толкова любезности. Кой си Ти? Какво искаш от нас? Да страдаме като Теб на Кръста? Добре, ние го правим. Моля Те, не страдай от безсъница заради този проблем. В това отношение всички ние сме в добра форма. Добре се справяме. Най-напред това е главното, което исках да Ти кажа. Също и Твоят приятел, отец Бърмингам, Ти праща поздрави.
Вторник, 15 март
7.
Киндерман пристигна в офиса си в девет. Аткинс го чакаше. Резултатите от лабораторията бяха дошли.
Киндерман седна на бюрото си и блъсна настрани разпилените книги, отворени и с обърнати надолу страници, за да направи място за напечатаните доклади. После ги прегледа. Употребата на сукцинилхолин при убийството на свещеника беше потвърдена. Имаше и отпечатъци, снети от металната дръжка от дясната преграда на изповедалнята, както и от дървената част около нея. Те съвпадаха с другите отпечатъци от предната страна на преградата, страната към богомолеца. Не бяха на свещеника.
Информацията от Уошингтън поуст не се беше променила. Аткинс бе направил проучване за Патерно, но Киндерман махна с ръка.
— Не ме интересува — рече той. — Или е Пазарската торба, или Винтягата. Моля те, не ме обърквай с фактите. Къде е Райън?
— Няма го — отговори Аткинс.
— Вярно, хич го няма.
Киндерман въздъхна и се облегна в стола си. После се втренчи в кутията с носни кърпички на бюрото си. Изглеждаше потънал в мислите си.
— Талидомидът лекува проказа — избърбори той разсеяно. Изведнъж се наведе напред към Аткинс. — Имаш ли някаква представа защо скоростта на светлината трябва да е най-високата скорост във вселената? — попита.
— Не — отговори Аткинс. — Защо?
— Не знам — сви рамене Киндерман. — Просто питах. Междувременно, докато сме на тази тема, знаещ ли какво казва твоята църква за природата на Ангела?
— Чиста любов — отговори Аткинс.
— Точно така. Даже падналият ангел, така казват. Защо не си ми казал това преди?
— Никога не сте ме питал.
— Трябва ли да обмислям всеки отделен въпрос?
Детективът измъкна зелена книга от обложката ѝ и бързо я отвори на бележката, сгъната восъчна хартия, с която някога бяха увивали туршия.
— Трябваше да се натъкна на това случайно — каза той. — То е тук, в тази книга, наречена Сатана от твоите lantzmen47, от всички свещеници и католически теолози. Слушай! — Детективът започна да чете: — Знанието на ангела е съвършено. Поради това огънят на ангелската любов не се разпалва бавно; той няма степени на просто тлеене; по-скоро ангелът е незабавно унищожение, ревящ пожар, пламнал с любовта, която никога няма да отслабне. — Киндерман захвърли книгата обратно в купчината. — Казва се също, че това положение никога не се променя — паднал ангел, маднал ангел, каквото и да е. И защо тогава е цялото това напрежение за дяволите, които постоянно сноват нагоре-надолу и създават неприятности? Направо майтап! Това не може да бъде. Не и според твоята църква. — Той бе започнал да търси друга книга.