Сестрата погледна.
— Сигурно е, по дяволите — изрече строго тя. Обърна се и излезе войнствено от стаята, после изкрещя в коридора: — Кой е дупчил този човек?
Дайър погледна през отворената врата.
— Направо обичам тези прояви на внимание — отбеляза начумерен той.
— Да, тук е хубаво — кимна Киндерман.
Отецът бръкна в чекмеджето на нощното си шкафче и извади снимка, откъсната от страниците на някакво списание. Подаде я на Киндерман.
— Запазих това за теб — каза му.
Киндерман погледна. На снимката се виждаше мустакат рибар до гигантски шаран. Надписът гласеше: Ърнест Хемингуей, докато лови риба в Скалистите планини, хваща шаран, дълъг над пет фута, и после решава кога да не пише за това.
Киндерман погледна сурово към Дайър.
— Откъде си го взел?
— От Неделен пратеник — каза Дайър. — Нали разбираш, започвам да се чувствам малко по-добре. — Извади един сандвич и започна да го яде. После додаде: — Ммм, благодаря, Бил. Страхотно е. Между другото шаранът все още ли е във ваната?
— Снощи беше екзекутиран. — Детективът гледаше как Дайър се захваща с втория си сандвич. — Майката на Мери плака много на масата. Колкото до мен, аз си взех една вана.
— Личи си — усмихна се Дайър.
— Харесват ли ти бургерите, отче? Това е Лент.
— Няма закъде да бързам — погледна го спокоен Дайър. — Аз съм болен.
— Децата гладуват по улиците на Калкута.
— Те не ядат крави — напомни му Дайър.
— Предавам се. Повечето евреи, когато си изберат свещеник за приятел, то винаги е някой като Тейлър де Шардан. А какво получавам аз? Свещеник, който знае последните модни новини и който третира хората, като кубчето на Рубик, винаги ги извива насам-натам в ръцете си, опитвайки се да подреди цветовете. Кой се нуждае от това? Не, наистина, ти си трън в tokis50.
— Искаш ли бургер? — Дайър му предложи плика.
— Да, мисля да си взема един. — Киндерман огладня, докато гледаше Дайър. Бръкна в плика и извади един бургер. — Туршията ме влудява — промърмори. — Ето какво става. — Той отхапа голяма хапка и вдигна поглед, виждайки, че докторът влиза в стаята.
— Добро утро, Винсент — поздрави Дайър.
Амфортас кимна и спря край долната част на леглото. Вдигна картона на Дайър и го огледа.
— Това е моят приятел лейтенант Киндерман — представи го Дайър. — Запознай се с доктор Амфортас, Бил.
— Приятно ми е да се запознаем — рече любезно Киндерман.
Амфортас като че ли не го чу. Той пишеше нещо в картона.
— Някой ми каза, че утре излизам — подхвърли Дайър.
Амфортас кимна и остави картона.
— Тук започва да ми харесва — продължи задявката Дайър.
— Да, сестрите са толкова сладки — допълни Киндерман.
За пръв път откак влезе в стаята Амфортас погледна директно към детектива. Лицето му си остана меланхолично и печално, но дълбоко в тъжните, мрачни очи нещо се раздвижи. Какво си мисли той? учуди се детективът. Дали не чета малка усмивка зад тези очи?
Контактът беше моментен, после Амфортас се обърна и излезе от стаята. В коридора зави наляво и изчезна.
— Много се смее този доктор — отбеляза Киндерман. — Откога Милтън Бърли51 практикува медицина?
— Нещастен човек — рече късо Дайър.
— Нещастен човек? Че какво му е? Ти вече сприятели ли се с него?
— Изгубил е жена си.
— О, разбирам.
— Просто не можа да го превъзмогне.
— Развод?
— Не, тя е починала.
— О, съжалявам. Скоро ли?
— Преди три години — отговори Дайър.
— Това е доста време — отбеляза Киндерман.
— Знам. Но е умряла от менингит.
— О…
— В него се е събрал ужасно много гняв. Той я лекувал лично, но просто не могъл да я спаси или да направи нещо, за да облекчи болката. Това направо го разкъсва. Довечера напуска отделението. Иска да посвети цялото си време на изследователска работа. Започнал я след смъртта ѝ.
— Какво изследване по-точно? — заинтересува се разсеяно Киндерман.
— Болката — отговори свещеникът. — Той изследва болката.
Киндерман прие този факт с интерес.
— Ти като че ли знаеш много за него — отбеляза той.
— Да, той наистина ми се откри вчера.
— Говорил е?
— Ами нали знаеш предимствата на католическата якичка. Тя действа като магнит на обърканите души.
— Трябва ли да си извадя някакви лични заключения от това?
— Ако ботушът ти става, обуй го.
51
Милтън Бърли (1908-2002) — Американски комик и актьор, първата голяма американска телевизионна звезда. Бил е известен на милиони зрители като