— Той католик ли е?
— Кой?
— Тулуз Лотрек. За кого друг бих могъл да говоря, ако не за доктора?
— Ами ти често се отклоняваш.
— Това е стандартна процедура, когато подхождаш към някой смахнат. Амфортас католик ли е, или не?
— Католик е. От години идва на дневната меса.
— Коя меса?
— В шест и трийсет сутринта в Света Троица. Между другото мислих си за твоя проблем.
— Какъв проблем?
— Проблемът за злото — уточни Дайър.
— Това е само мой проблем, така ли? — слиса се Киндерман. — На какво ви учат във вашите училища? Постоянно ли размахваш теологическата си кошница в Щраусовата семинария за слепи52? Това е проблем на всички.
— Разбирам — смънка Дайър.
— Това е нещо ново.
— Ти най-добре се дръж по-добре с мен.
— Разбирам, че мечокът е единственият боклук.
— Мечокът ме разчувства силно и дълбоко. Може ли да говоря?
— Твърде опасно е — отговори Киндерман. После въздъхна и вдигна вестника. Отвори на една страница и се зачете. — Давай, слушам те с най-изостреното си внимание подкани го той.
— Ами мислех си — поде Дайър, — да съм тук в болницата и всичко това.
— Да бъдеш тук, в болницата, когато ти няма нищо — поправи го Киндерман.
Дайър не му обърна внимание.
— Започнах да си мисля за някои неща, които чух за операциите.
— Тези жени почти нямат дрехи върху себе си — отбеляза Киндерман, погълнат от Дамска мода.
— Казват, че когато си под анестезия — продължи Дайър, — твоето подсъзнание разбира всичко. То чува как докторите и сестрите си говорят за теб. Усеща болката от скалпела. — Киндерман вдигна очи от вестника и го погледна. — Но когато се събудиш от упойката, сякаш нищо не се е случило — усмихна се колебливо Дайър. — Така че може би когато всички ние се върнем при Бога, така ще стане и с цялата болка от света.
— Това е вярно — отбеляза Киндерман.
— Съгласен си с мен? — удиви се Дайър.
— Имам предвид подсъзнанието — обясни Киндерман. — Някои психолози, все големи, велики имена от миналото, те са правили всякакви експерименти и са открили, че вътре в нас съществува второ съзнание, онова нещо, което ние наричаме подсъзнание. Алфред Бине, той е един от тях. Слушай! Веднъж Бине направил следното. Взема едно момиче и го хипнотизира, нали? Казва ѝ, че оттогава нататък тя няма да може да го вижда, да го чува или да знае какво прави той. Слага в ръката ѝ молив, слага лист хартия пред нея. Някой друг в стаята започва да говори с момичето и му задава много въпроси. Бине междувременно също ѝ задава въпроси; и докато говори с първия психолог, момичето в същото време записва отговорите на въпросите на Бине! Не е ли удивително? Нещо друго. В един момент Бине забива карфица в ръката ѝ. Момичето не усеща нищо; тя продължава да говори с първия психолог. Но междувременно моливът се движи и написва думите: Моля, не ме наранявайте. Това не е ли нещо? Както и да е, онова, което ти каза за хирургията, е вярно. Някой усеща цялото това рязане и зашиване. Но кой е той? — Изведнъж се сети за съня си и за загадъчното твърдение, изречено от Макс: Ние имаме две души.
— Подсъзнанието — замисли се Киндерман. — Какво е то? Кой е това? Какво общо има то с колективното подсъзнание? Всичко това е част от моята теория, нали разбираш…
Дайър погледна настрани и направи нетърпелив жест.
— О, пак ли това — промърмори той.
— Да, теб те яде завистта, че Киндерман, големият ум, еврейският мистър Мото насред вас, сега е на път да разбие този проблем за злото — изрече нафукано Киндерман. После сви вежди. — Моят гигантски мозък е есетра, заобиколена от дребни рибки.
Дайър завъртя глава.
— Не мислиш ли, че това е, малко неподобаващо?
— Не, не мисля.
— Добре тогава, защо не ми разкажеш твоята теория? Нека да я чуем и да привършим с нея — предложи Дайър. — Чийк и Чонг чакат в коридора; техен ред е.
— Твърде е огромно за твоя ум — нацупи се Киндерман.
— Че какво му е лошото, ако го свържем само с първородния грях?
— Малките бебета са отговорни за нещо, направено от Адам?
— Това е загадка — сви вежди Дайър.
— Това е майтап. Ще призная, че си поиграх малко с тази представа — прекъсна го Киндерман. Наведе се напред и очите му започнаха да искрят. — Ако грехът беше, че учените са взривили земята преди много милиони години с нещо като кобалтови бомби, от тази tsimmis щяхме да получим атомни мутации. Може би това създава вирусите, от които се раждат болестите, може би обърква даже цялата околна среда, така че от това стават земетресения и природни катастрофи. Колкото до хората, те изобщо полудяват и стават farmischt, и се превръщат в чудовища от ужасните мутации; започват да ядат месо като животните и всичко това отива в тоалетната и започва да харесва рокендрол. Не могат да направят нищо. То е генетично. Даже Бог не може да помогне. Грехът е състояние, което се предава чрез гените.
52
Има се предвид навикът на щрауса да заравя главата си в пясъка, когато усети опасност. — Б.пр.