— Ами ако всеки човек наистина някога е бил част от Адам? — изложи нова гледна точка Дайър. — Имам предвид физически — всъщност една от клетките на неговото тяло?
Погледът на Киндерман внезапно стана подозрителен.
— Това не ти е неделен час по катехизис, отче! От всички тези игрички на бинго си станал малко хазартен. Как ти хрумна тази идея?
— Че какво ѝ е? — сви рамене Дайър.
— Ти мислиш. Но тази теория не върши работа.
— Защо?
— Твърде еврейска е. Чрез нея Бог става малко опак. То е същото, което аз казах за гените. Нека погледнем нещата в очите — Бог може да прекрати тази глупава безсмислица когато си поиска. Може да започне нещата отново, от самото начало. Той не може да каже: Адаме, измий си лицето, време е за вечеря и да забрави за цялата работа, нали? Той не може да подреди гените? Евангелието те учи да прощаваш и да забравяш, но Бог не може? Оттук нататък е Сицилия? Пузо53 трябва да чуе това. За две секунди ще си имаме Кръстникът четири.
— Е, добре, каква е твоята теория тогава? — настоя Дайър.
Детективът погледна хитро.
— Все още работя върху нея, отче. Моето подсъзнание я подрежда.
Изгубил търпение, Дайър се обърна и отпусна глава във възглавниците.
— Това е отегчително — промърмори той. Очите му бяха вперени в угасналия екран на телевизора.
— Имам още едно малко загатване — предложи Киндерман.
— Бих искал да дойдат и да оправят това глупаво нещо.
— Престани да ме обиждаш и ме изслушай.
Дайър се прозина.
— То е от твоите Евангелия — продължи Киндерман. — Каквото правиш на тези, мъничките, на Мен го правиш54 — перифразира той.
— Тук можеха да имат поне играта Космически нашественици.
Дайър се обърна към него и го попита:
— Не можеш ли да ми вземеш някой вестник от павилиона?
— Какво, Нешънъл Инкуайърър, Глоуб или Стар?
— Мисля, че Стар излиза в сряда. Не е ли така?
— Бързам да намеря нещо общо между нашите планети.
Дайър изглеждаше обиден.
— Че какво лошо има в тези вестници? Мики Руни видял призрак, който приличал на Ейб Линкълн55. Къде другаде можеш да разбереш за тези неща?
Детективът бръкна в джобовете си.
— Ето, имам няколко книги, които може да ти харесат — каза той на свещеника. Извади няколко с меки корици и Дайър погледна заглавията.
— Не са художествени — тросна се той сърдито. — Скучни. Не можеш ли да ми донесеш някой роман?
Киндерман стана немощно.
— Ще ти донеса роман — обеща. Приближи до долния край на леглото и взе картона. — Какъв? Исторически?
— Съмнения — уточни Дайър. — Стигнал съм до трета глава, но забравих да го взема със себе си.
Киндерман го погледна безизразно, после остави картона. Обърна се и пое бавно към вратата.
— След обяд — каза той на Дайър. — Не трябва да се вълнуващ преди обяд. Аз също ще хапна.
— След като погълна три хамбургера?
— Два. Но кой ги брои?
— Ако нямат Съмнения, вземи Принцеса Дейзи — извика Дайър след него.
Киндерман излезе, поклащайки глава.
Той повървя малко по коридора и изведнъж спря. Видя Амфортас, застанал зад бюрото в приемната. Пишеше в някаква папка. Киндерман приближи до него, а на лицето му се изписа изражение на трагична загриженост.
— Доктор Амфортас? — изрече скръбно детективът. Неврологът вдигна поглед.
Тези очи, помисли си Киндерман. Каква загадъчност има в тях!
— Става дума за отец Дайър — обясни детективът.
— Той е добре — каза тихо Амфортас. После отново насочи вниманието си към папката.
— Да, знам — кимна Киндерман. — Става дума за нещо друго. Нещо адски важно. И двамата сме приятели на отец Дайър, но аз не мога да му помогна в това. Само вие можете.
Настоятелният тон привлече погледа на лекаря и измъчените тъмни очи потърсиха очите на детектива.
53
Марио Пузо — американски писател, прочут с романите си за мафията, сред които най-известният е
54
… и истина ви казвам: доколкото сте сторили