— Какво има? — попита Амфортас.
Киндерман се огледа предпазливо.
— Не мога да ви кажа тук — прошепна. — Можем ли да отидем някъде другаде и да си поговорим? — Той си погледна часовника. — Може би на обяд — попита.
— Никога не обядвам — отговори Амфортас.
— Тогава просто елате с мен. Моля ви. Важно е.
Известно време Амфортас изследва очите му.
— Ами добре — рече най-накрая той. — Но не можем ли да поговорим в офиса ми?
— Гладен съм.
— Чакайте да си взема връхна дреха.
Амфортас изчезна и се върна облечен с тъмносиня плетена жилетка.
— Добре — изгледа той Киндерман.
Киндерман погледна към жилетката.
— Ще замръзнете — рече. — Вземете си палто.
— Това ми стига.
— Не, не, нещо по-топло. Отсега виждам заглавията: Невролог повален от измръзване. Неизвестен дебелак се издирва за разпит. Вземете си палтото, моля ви. Може би някоя винтяга. Нещо по-топло. Бих се почувствал виновен. Пък и вие не сте точно образец за добро здраве.
— Всичко е наред — прекъсна го спокойно Амфортас. — Но благодаря. Оценявам загрижеността ви.
Киндерман се предаде.
— Е, много добре — промърмори той. — Предупредих ви.
— Къде отиваме? Трябва да бъда наблизо.
— В Гробниците — каза Киндерман. — Хайде. — Хвана невролога под ръка и го поведе към асансьорите. — Това ще ви се отрази добре. Имате нужда от малко свеж въздух по бузите. Няма да отслабнете и от малко nosh. Майка ви, тя знае ли за тези глупости с пропускането на обяда? Няма значение. Вие сте инат. Личи си. Желая ѝ късмет. — Детективът хвърли един изпитателен поглед към доктора. Усмихваше ли се? Кой знае? Той е труден, труден случай, помисли си Киндерман.
На път към Гробниците детективът задаваше въпроси за състоянието на Дайър. Амфортас изглеждаше погълнат от нещо друго и даваше кратки, стегнати отговори или само кимаше. Когато засегна въпроса за вероятността на симптомите, описани от Дайър, да предупреждават за мозъчен тумор, той обясни, че има такава възможност, но че в този случай те най-вероятно се дължат на напрежение и претоварване с работа.
— Претоварване? — възкликна недоверчиво детективът, докато слизаха по стълбите на Гробниците. — Напрежение? На кого би могло да му хрумне? Този човек е по-отпуснат от сварен макарон.
Масите в Гробниците бяха застлани с покривки на червени и бели квадрати, а на сферичния бар от черен дъб сервираха бира в големи стъклени халби. Стените бяха украсени с отпечатъци и литографии от миналото на Джорджтаун. Залата все още не беше претъпкана. Оставаха няколко минути до обяд. Киндерман зърна едно тихо сепаре.
— Ей там — посочи той.
Отидоха до сепарето и седнаха.
— Толкова съм гладен — възкликна Киндерман.
Амфортас не каза нищо. Беше навел глава. Гледаше надолу към ръцете си, сплетени пред него на масата.
— Ще хапнете ли нещо, докторе?
Амфортас поклати глава.
— Какво имате да ми кажете за Дайър? — попита. — Какво е чак толкова важно?
Киндерман се наведе напред с многозначително изражение на лицето.
— Не му оправяйте телевизора — каза.
Амфортас го погледна безизразно.
— Моля?
— Не му оправяйте телевизора. Ще разбере.
— Какво ще разбере?
— Не чухте ли за убийството на свещеника?
— Да, чух — кимна Амфортас.
— Свещеникът бе приятел на отец Дайър. Ако му оправите телевизора, той ще чуе новината. Не му носете и вестници, докторе. Кажете и на сестрите.
— Заради това ли ме доведохте тук?
— Не бъдете коравосърдечен — рече загрижено Киндерман. — Отец Дайър има деликатна душа. Един човек в болница в никакъв случай не бива да научава такива новини.
— Но той вече знае — прекъсна го Амфортас.
Детективът погледна леко смаян.
— Знае?
— Ние говорихме за това — обясни Амфортас.
Детективът погледна встрани с разбиране и примирение.
— Колко типично за него — кимна той. — Не е искал да ме тревожи със своя angst56 и се престори на човек, изпаднал в блажено неведение.
— Защо ме доведохте тук, лейтенант?
Детективът обърна глава. Амфортас го наблюдаваше напрегнато. Погледът му беше объркан.
— Защо ви доведох тук? — повтори Киндерман. Очите му бяха празни и подути, докато той се бореше да издържи на погледа на лекаря, а бузите му бързо започнаха да се зачервяват.
— Да, защо? Със сигурност не е заради телевизора — настоя Амфортас.