— Излъгах — изтърси детективът. Сега лицето му пламна, той погледна встрани и започна да клати глава и да се усмихва. — Толкова съм прозрачен — изкикоти се. — Не знам как да скрия чувствата си. — Обърна се отново към Амфортас и вдигна ръце над главата си.
— Да, виновен. Аз съм безсрамен. Излъгах. Не можах да се въздържа, докторе. Странни сили ме завладяха. Предложих им бисквитки и им казах: Вървете си!, но те знаеха, че съм слаб, и ме притиснаха: Излъжи или за обяд ще получиш буламач и парче топъл пъпеш!
— Едно тако57 би било по-ефикасно — отбеляза Амфортас.
Киндерман смъкна ръце удивен. Лицето на невролога остана неразгадаемо, продължаваше да гледа мрачно и без да премигва. Но дали това беше шега?
— Да, също и тако — изрече сковано Киндерман.
— Какво искате? — попита го Амфортас.
— Ще ми простите ли? Искам да науча нещо от вас.
— За какво?
— За болката. Тя ме влудява. Отец Дайър ми каза, че работите в тази област, че сте експерт. Имате ли нещо против? Изхитрих ви, за да можем да си поговорим на тази тема. Междувременно съм притеснен и ви дължа извинение, докторе. Простено ли ми е? Може би присъдата е отложена?
— Изпитвате постоянна болка?
— Да, един човек на име Райън. Но не за това става дума сега, не за това.
Амфортас продължи да съществува като едно мрачно присъствие.
— А за какво? — попита тихо той.
Келнерът с менюто се появи, преди детективът да успее да отговори. Беше с яркозелена вратовръзка и жилетка.
— И двамата ли сте за обяд? — попита учтиво той.
Предложи им менюто, но Амфортас махна с ръка.
— За мен не — каза тихо той. — Чаша черно кафе, моля. Това е всичко.
— И двамата няма да обядваме — допълни детективът. — Може ли малко чай с резенче лимон. И малко бисквитки. Имате ли от онези кръглите с джинджифил и ядки?
— Да, имаме, сър.
— Малко от тях. Между другото по какъв случай са вратовръзката и жилетката?
— Денят на свети Патрик58, За Гробниците той продължава цяла седмица — обясни келнерът. — Нещо друго, господа?
— Днес имате ли пилешка супа?
— С фиде.
— С каквото и да е. Донесете ми, моля.
Келнерът кимна и тръгна да изпълни поръчката.
Киндерман погледна към другата маса, където видя голяма халба, пълна със зелена бира.
— Всичко това е лудост — промърмори той. — Човекът тича насам-натам и гони змии като някой побъркан и вместо добре изолирана килия в някой дом за отдих, католиците го превръщат в светец. — Обърна се към Амфортас. — Малки градински змии, те са безвредни, даже не ядат картофите. Нима това е разумно поведение, докторе?
— Мислех, че сте гладен — отбеляза Амфортас.
— Не можете ли да оставите на човек поне мъничко достойнство? — попита Киндерман. — Добре де, това бе още една голяма лъжа. Винаги го правя. Аз съм напълно непоправим лъжец и срам за своето управление. Доволен ли сте сега, докторе? Използвайте мозъка ми за експерименти и разберете защо става така. Тогава поне ще имам някакво спокойствие, когато умирам — ще знам отговора. Проблемът направо ме влудява — цял живот.
В очите на доктора се появи призрак на усмивка.
— Споменахте болката — напомни той.
— Вярно. Вижте, знаете, че съм детектив в отдел Убийства.
— Да.
— Виждам много болка, която се причинява на невинните — рече тъжно детективът.
— И защо ви тревожи това?
— Каква е вашата религия, докторе?
— Католик съм.
— Добре тогава, вие ще разберете. Моите въпроси имат нещо общо с Божията доброта — поде замислено Киндерман — и с начините, по които малките невинни дечица могат да умрат. И накрая, спасява ли ги Бог от ужасната болка? Това е като в онзи филм Ето, идва мистър Джордан, където ангелът издърпва героя от катастрофиращия самолет точно преди той да се разбие в земята. Чувам слухове за подобни дела. Може ли това да е вярно? Например в една автомобилна катастрофа. В колата има деца. Те не са наранени сериозно, но колата се подпалва, а децата за заклещени вътре и не могат да излязат. Изгорели живи, така пишеше по-късно във вестниците. Това е ужасно. Но какво са усещали те, докторе? Някъде чух, че кожата заспивала. Може ли това да е вярно?
— Вие сте странно ченге по убийствата — отбеляза Амфортас. Гледаше директно в очите на Киндерман.
Детективът сви рамене.
— Остарявам. Трябва да си мисля по малко за тези неща. Няма да навреди. Междувременно какъв е отговорът на моя въпрос?
57
Тако — мексиканско ястие, което се състои от пържена, прегъната питка (тортила), напълнена с кълцано месо, нарязани зеленчуци и много пикантни подправки — Б.пр.
58
Свети Патрик — (385-461 г. сл. Хр.) — британски мисионер; светец — патрон на Ирландия; денят му се празнува на 17 март. Зеленото е националният цвят на Ирландия заради зелената детелина, която е символ на страната — Б.пр.