Амфортас сведе поглед към масата.
— Никой не знае — отрони тихо той. — Мъртвите не ни казват. Могат да стават много неща — додаде още по-тихо. — Вдишването на дим може да убие преди пламъците. Или внезапен сърдечен удар, или шок. Нещо повече, кръвта се втурва към жизненоважните органи, опитвайки се да ги защити. Това обяснява докладите, че кожата изтръпвала. — Той сви рамене. — Не знам. Можем само да предполагаме.
— И какво, ако всички тези неща не станат? — попита детективът.
— Всичко това е спекулация — напомни му Амфортас.
— Моля ви, докторе, спекулирайте. Това ме яде отвътре.
Келнерът пристигна с поръчката им. Понечи да остави супата пред детектива, но Киндерман го отклони с ръка:
— Не, дайте я на доктора — каза той, а когато Амфортас се опита да откаже, го прекъсна: — Не ме карайте да се обаждам на майка ви. В тази супа има витамини и неща, които се споменават само в Тора59. Не упорствайте. Трябва да я изядете. Пълна е със странни благини.
Амфортас се предаде и позволи на келнера да я остави.
— О, мистър Маккой тук ли е? — попита Киндерман.
— Да, мисля, че е горе — кимна келнерът.
— Бихте ли го помолили да се видим за момент? Ако е зает, няма значение. Не е важно.
— Да, ще го помоля. Как се казвате, сър?
— Уилям Ф. Киндерман: Той ме познава. Ако е зает, всичко е наред.
— Ще му предам съобщението. — Келнерът се отдалечи.
Амфортас се втренчи в супата.
— От първото усещане до смъртта минават двайсет секунди. Когато нервните окончания изгорят, те престават да функционират и болката свършва. Може само да се предполага колко време преди това. Но не повече от десет секунди. Междувременно болката е възможно най-ужасната. Вие сте в пълно съзнание и я усещате остро. Адреналинът ви се изпомпва.
Киндерман клатеше глава, вперил поглед надолу.
— Как може Бог да позволи такъв ужас? Това е такава загадка. — Той вдигна поглед. — Мислите ли си за такива неща? Те не ви ли ядосват?
Амфортас се поколеба, после срещна погледа на детектива. Този човек изгаря от желание да ми каже нещо, помисли си Киндерман. Каква е неговата тайна? Мисли си, че може да разбере болката и копнее да сподели това.
— Може да съм ви заблудил — поде някак отнесено Амфортас. — Опитвах се да работя по вашите предположения. Онова, което не споменах, е, че когато болката стане непоносима, нервната система се претоварва. Тя се затваря и болката стихва.
— О, разбирам…
— Болката е странна — продължи замислено Амфортас. — Около два процента от хората, които биват облекчени от продължителна болка, развиват сериозни душевни разстройства веднага след облекчаването на болката. Правени са и експерименти с кучета — вдигна поглед към детектива той, — с доста странни изводи.
Амфортас продължи да описва на детектива серията от експерименти, проведени през петдесет и седма, в която няколко шотландски териера били отгледани в изолационни клетки от съвсем мънички до зрелостта им, така че били лишени от сблъсъци с окръжаващата среда, включително и от най-малките удари и одрасквания, които биха могли да им причинят дискомфорт. Когато праснали напълно, били приложени болезнени стимулации, но кучетата не реагирали нормално. Много от тях завирали носовете си в горящата кибритена клечка, отдръпвали се рефлексивно, а после веднага започвали отново да душат пламъка. Когато пламъкът изгасвал по невнимание, кучетата продължавали да реагират както преди на втората, даже на третата запалена клечка. Други пък изобщо не душели клечката, но не правели усилие да избягнат пламъка, когато експериментаторите докосвали носовете им с него множество пъти. Кучетата не реагирали на повтарящи се убождания с карфица. И обратно, кръвните братя на тези кучета, които били отгледани в нормална околна среда, разпознавали възможната опасност толкова бързо, че експериментаторите не можели да ги докоснат с пламъка или с карфицата повече от веднъж.
— Болката е много мистериозна — заключи Амфортас.
— Кажете ми честно, докторе, не би ли могъл Бог да измисли някакъв друг начин, за да ни защити? Някакъв друг вид предупредителна система, която да ни казва, че телата ни са в беда?
— Имате предвид нещо като автоматичен рефлекс?
— Имам предвид нещо като камбана, която започва да бие в главите ни.
— И какво ще стане тогава, когато срежете артерия? — попита Амфортас. — Ще си завържете ли веднага турникет или ще почакате, докато камбаната ви започне да бие? Ами ако сте дете? Не, това просто не помага.
59
Тора — иврит — tora, закон — Петокнижие. Цялата еврейска религиозна литература, включително Светото писание (Старият завет) и Талмуда — Б.пр.