— Да, права си — рече искрено Киндерман. — Извинявам се.
— Виждаш ли какво имам предвид? — изписка Шърли. — Мери, кажи му да престане!
— Бил, престани — каза Мери.
— Край.
Вечерята бе готова в седем и петнайсет. След това Киндерман се накисна във ваната, опитвайки се да освободи съзнанието си. Както обикновено, той откри, че не може да го направи. Райън го прави толкова лесно, замисли се той. Трябва да го питам за тайната му. Ще почакам, докато направи нещо както трябва и стане по-сърдечен. Съзнанието му се прехвърли от тайната към Амфортас. Този човек е толкова мистериозен, толкова мрачен. Знаеше, че докторът крие нещо. Какво беше то? Пресегна се към пластмасовата бутилка и изля още пенлив шампоан във ваната. Едва се сдържаше да не задреме.
Киндерман излезе от ваната, облече си халата и занесе досието на Близнаци в кабинета си. Стените бяха покрити с филмови плакати, черно-бели класики от трийсетте и четиридесетте. Тъмното дървено бюро беше обсипано с книги. Киндерман премигна. Беше бос и бе стъпил върху книгата с твърди корици на Тейлхард де Шардан Феноменът на човека. Наведе се, вдигна я и я остави на бюрото. Включи настолната лампа. На светлината се появиха станиоли от сладкиши, спотаени сред разхвърляните книги — блеснаха като скрити престъпници. Въздъхна и разтреби, за да направи място за досието, почеса се по носа, седна и се опита да се концентрира. Прерови книгите и намери чифт очила за четене. Избърса ги с ръкава на халата си и ги сложи на носа си. Все още не виждаше. Затвори едното си око, после другото, после свали очилата и повтори процедурата. Реши, че вижда по-добре без лявото стъкло. Уви стъклото с ръкава си и го удари рязко в ръба на бюрото. Стъклото падна, счупено на две. Бръсначът на Окам63, помисли си Киндерман. Сложи си очилата и опита отново.
Нямаше полза. Проблемът бе умората. Той свали очилата, излезе от кабинета и се тръшна направо в леглото.
Засънува. Седеше в някакво кино и гледаше филм заедно с пациентите от откритото отделение. Помисли, че гледа Изгубен хоризонт, въпреки че на екрана разпознаваше сцени от Казабланка. Не видя никакво несъответствие в това. Пианистът в кафенето на Рик беше Амфортас. Той пееше Докато времето минава, когато влезе героинята на Ингрид Бергман. В съня на Киндерман тя беше Мартина Ласло, а ролята на съпруга ѝ изпълняваше доктор Темпъл. Ласло и Темпъл приближиха до пианото, а Амфортас каза: Оставете го на мира, мис Илзе. После Темпъл нареди: Застреляй го, а Ласло извади скалпел от чантичката си и го заби в сърцето на Амфортас. Изведнъж Киндерман се озова във филма. Седеше на една маса с Хъмфри Богарт. Пропуските са фалшифицирани, каза Богарт. Да, знам, отговори Киндерман. Той попита Богарт дали Макс, брат му, е замесен, а Богарт сви рамене и каза: Това е кафенето на Рик. Да, всички идват тук, каза Киндерман и кимна: Гледал съм този филм двайсет пъти. Няма да навреди, усмихна се Богарт. После Киндерман изпита чувство на паника, защото си беше забравил репликите и подхвана дискусия върху проблема за злото, разказвайки на Богарт резюмето на своята теория. В съня това му отне частица от секундата. Да, Угарте, каза Богарт, сега наистина те уважавам повече. После Богарт подхвана дискусия за Христос. Ти си го оставил извън теорията си, отбеляза той; немските куриери ще открият това. Не, не, включил съм го, реагира бързо Киндерман. Богарт изведнъж се превърна в отец Дайър, а Амфортас и мис Ласло седяха на масата, въпреки че сега тя беше млада и изключително красива. Дайър изслушваше изповедта на невролога, а когато му даде опрощение, Ласло подари на Амфортас една-единствена бяла роза. И казах, че Никога няма да те напусна, прошепна му тя. Върви и не живей повече — каза Дайър.
За миг Киндерман отново се озова сред публиката и знаеше, че сънува. Екранът беше станал по-голям, изпълваше зрението му, а на мястото на Казабланка той видя две светлини на фона на бледозелена безкрайна пустота. Светлината вляво беше голяма и бляскава, излъчваща синкаво сияние. Далеч вдясно от нея имаше малка бяла сфера, която блестеше с великолепието и силата на слънцата, но не заслепяваше и не избухваше; беше ясна. Киндерман изпита чувство за превъзходство. В съзнанието си чу светлината отляво да говори:
63
Бръсначът на Окам — философски или научен принцип, според който най-доброто обяснение на едно събитие е най-простото, при което се използват най-малко предположения и хипотези — Б.пр.