— Ако наричате умирането замесване — уточни Райли. Той погледна отново през прозореца. — Деймиън беше един от заклинателите. Джо Дайър познаваше семейството на жертвата. А Кен Бърмингам даде на Деймиън разрешение за разследване, а после му помогна да избере другия заклинател67. Не знам какво може да означава това, но то определено е някаква връзка, не мислите ли?
— Да, разбира се — кимна Киндерман. — Обаче е много странно. Но все пак ни остава Кинтри.
Райли се обърна към него.
— Така ли? Майка му преподава чужди езици в Института по лингвистика. Деймиън им занесе касетка със запис — помоли ги да го анализират. Той искаше да разбере дали звуците на касетката са от някакъв език или просто празно дърдорене. Искаше доказателства, че жертвата говори на някакъв език, който никога не е чувала.
— И така ли беше?
— Не. Беше английски на обратно. Но това го откри майката на Кинтри.
Киндерман изгуби усещането си за сигурност. Тази свързваща нишка водеше към мрака.
— Този случай на обсебване, отче — вярвате ли, че беше истински?
— Не мога да бъда притеснен от таласъми — изсумтя Райли. — Бедните винаги са с нас. За мен това е достатъчна тема за размисъл, през повечето време. — Той вдигна чашата и започна да си играе разсеяно с нея, като я въртеше в пръстите си. — Как са го направили, лейтенант — попита тихо.
Киндерман се поколеба преди да отговори. Най-накрая промълви тихо:
— С катетър.
Райли продължи да върти чашата.
— Може би трябва да търсите демон — промърмори той.
— И един доктор ще свърши работа — поклати глава Киндерман.
Детективът излезе от офиса и скоро дишаше накъсано и учестено, докато излизаше през главния вход на университета. Тръгна надолу по Тридесет и шеста улица. Дъждът току-що беше спрял и червените тухлени тротоари блестяха от влагата. На ъгъла той зави надясно и тръгна направо към малката къщичка на Амфортас. Качи се по стълбите и натисна звънеца. Мина цяла минута. Звънна отново, но пак не се показа никой. Киндерман се отказа. Обърна се и забърза към болницата, беше объркан в странен лабиринт, но се движеше бързо, сякаш се надяваше, че това действие може да генерира някаква мисъл.
В болницата Киндерман не можа да намери Аткинс. Никой от полицаите не знаеше къде е. Детективът отиде до приемната на неврологията и поговори с дежурната сестра Джейн Харгаден. Попита я за Амфортас.
— Знаете ли къде мога да го намеря?
— Не. Той вече не минава на визитация — обясни Харгаден.
— Да, знам, но все пак нали идва понякога. Виждала ли сте го?
— Не, не съм. Чакайте да проверя в лабораторията му — каза сестрата. Вдигна телефона и набра номера. Никой не отговори. Тя затвори и сви рамене. — Съжалявам.
— Може би е заминал някъде? — предположи Киндерман.
— Наистина не бих могла да кажа. Имаме съобщения за него. Чакайте да ги проверя. — Харгаден отиде до преградите за писма и извади сноп бележки от едната. Прегледа ги и ги подаде на Киндерман. — Ако искате, може да ги прегледате.
— Благодаря ви. — Киндерман огледа бележките. Едната беше от магазин за доставка на медицинско оборудване, във връзка с поръчка на лазерна сонда. Всички други бяха от един ѝ същ човек, доктор Едуард Кофи. Киндерман вдигна една бележка пред очите на сестрата. — Същата е като другите — каза той. — Може ли да я задържа?
— Да — кимна тя.
Киндерман пъхна бележката в джоба си и върна останалите на сестрата.
— Задължен съм ви — рече ѝ. — Междувременно, ако случайно видите доктор Амфортас или се чуете с него по телефона, ще го помолите ли да ми се обади? — Той ѝ подаде визитката си. — На този номер. — Посочи ѝ номера.
— Разбира се, сър.
— Благодаря ви.
Киндерман се обърна и тръгна към асансьорите. Натисна бутона с надпис Надолу. Асансьорът пристигна и той влезе, след като от вътре излезе една сестра. После сестрата се върна вътре. Киндерман си я спомни. Точно тя го гледаше толкова странно сутринта.
— Лейтенант? — рече му. Беше намръщена и се държеше колебливо. Скръсти ръце върху гърдите си и върху бялата си кожена чантичка.
Киндерман си свали шапката.
— Мога ли да ви помогна?
Сестрата извърна поглед. Изглеждаше неуверена.
— Не знам. Това е малко налудничаво — промърмори тя. — Не знам.
Стигнаха до фоайето.
— Хайде, нека да намерим някое място, където бихме могли да поговорим — предложи детективът.
— Чувствам се глупаво. Това просто е нещо… — Тя сви рамене. — Ами не знам….
67
Заклинател или екзорсист — християнски свещеник, монах или обикновен мирянин, който може да прогонва злите духове, има сили да се бори със Сатаната; това е основната тема в предишния роман на Блати — Заклинателят — Б.пр.