– Да... Доста неприятно. Гърците, египтяните и евреите са живели и работели задружно три века, а сега целият този мир сякаш се изпарява.
– Знаеш ли, че всичко започнало от философски спор между две доктрини?
– Да, чух за това. Не беше ли заради някаква противоречива публикация на алхимик на име... Линий нещо си?...
– Линус Полинус[2].
– Точно така, Линус Полинус... Не съм запознат с теорията му, но очевидно е засегнал религиозните вярвания на евреите. Затова няколко равини изгорили копия на книгата му на площада на Клеопатра и от това настанала цялата беда.
– Както знаеш, Египет не е римска провинция, но принадлежи на римския император от времето, когато гръко-египетските власти я предали на Октавиан Август след самоубийството на Клеопатра и Марк Антоний. Затова е мой личен дълг да запазя за потомството богатствата, историята и културата, както и паметниците на тези великолепни земи и да подкрепям земеделието, търговията, религиите и научните достижения там според Пакс Романа. И безредиците в Александрия няма как да не ме наранят силно право в сърцето.
Ирод Агрипа кимна. Беше ясно, че Калигула иска и той да се ангажира с това.
– И мислиш, че мога да направя нещо по въпроса? – попита еврейският принц.
– Да. Твоето влияние и уважението, което си спечелил не само пред мен, семейството ми и всички римляни, но и пред всички разумни хора от Близкия изток, те правят ценно оръдие на външната ми политика в тази част на империята. Всички знаят, че ти си най-скъпият ми приятел, и се вслушват в теб със същото внимание, с което се вслушват в римския император.
– Трогнат съм от думите ти, Кал. И разбирам безпокойството ти за благоденствието на Египет. Какво искаш да направя?
Калигула стана и закрачи из стаята.
– Иди в Александрия като мой личен пратеник, Агрипа! Все едно аз съм там! Ще бъдеш посрещнат със същите почести и в същия лукс, които са запазени за императора на Рим! Познаваш най-влиятелните хора там. Говориш езиците им и аз ще ти дам пълна власт да уредиш противоречията и да взимаш решения, които да доведат до мир! Вземи със себе си всички роби и конкубини, които сметнеш за добре. Утре сутринта един от личните ми кораби ще те чака в пристанището на Остия...
Въодушевеният Калигула се наведе към стола на Агрипа, постави длани на облегалките за ръце и се взря в големи те черни очи на приятеля си.
– Направи това за мен, Агрипа!
– Разбира се, Кал – отвърна еврейският принц и го прегърна. Калигула го целуна по бузите с обич.
– Благодаря ти, Агри! Ти си такъв страхотен човек! – каза. След това се върна зад бюрото си и седна на креслото.
– Надявам се да оправдая доверието ти – каза Агрипа. – И ще направя всичко по силите си, за да примиря страните, но не знам много за въпросните доктрини. Ти какво знаеш за тях?
Калигула подаде на Агрипа подшита книга и отвори същата пред себе си.
– Херофан, главният александрийски библиотекар, ми изпрати тези два тома, които изясняват гледните точки. Можеш да прочетеш твоя по време на пътуването, но нека ти изложа мнението си накратко. Публикацията ни Линус Полинус, която разпалила противоречието, се нарича "Природа на алхимичната връзка"... Четвърта страница.
Ирод Агрипа взе перо от бюрото и започна да си води записки по полетата на книгата.
– Теорията на Лин разгневила еврейските равини в Александрия, защото твърди, че "в основата на живота няма други живителни сили освен алхимичните връзки". От времето на Демокрит преди повече от 400 години ние приемаме, че материята се състои от различни субстанции, които могат да се делят на минерали, дървета, животни и смъртни хора, които от своята страна също могат да се делят, но накрая всичко се оказва съставено от микроскопични невидими частици, наречени от гръцкия философ атоми, т.е. – неделими.
– Да, спомням си за Демокрит. Логично.
– Знаем, разбира се, че живителните сили държат тези частици заедно. Евреите вярват, че тези живителни сили са вдъхнати от техния единствен бог Йехова, когато е създал света. Египтяните смятат, че Ра, бога на Слънцето, прави това през деня, а мистичната лунна богиня Изида – през нощта... А гърците пък твърдят, че живителните сили са дело на Ерос през цялото време и на другите богове в някои моменти според качествата на съответните сили, в което вярват и повечето римляни. Ясно ли е?