– Според мен става въпрос най-вече за следното: квантите са едновременно вълни и частици, но не могат да се определят със сигурност, защото се движат прекалено бързо. Всичко, разбира се, са хипотези, но след като мнозинството местни учени са съгласни с Хайзенбергус, можеш да използваш този "принцип на неопределеност", когато някоя твърда глава поиска доказателство за действието на живителните сили.
– Да, би имало голям ефект върху дебата, предполагам – съгласи се Агрипа и си записа. След това продължи да преглежда свитъка.
– Не забравяй, че питагорейците и последователите на Евклид ще изискват особено настоятелно стриктни и неоспорими резултати, тъй като техните геометрични и математически теореми изглеждат доста добре – продължи Калигула. – Но можеш да им отвърнеш, като използваш твърденията на един друг учен, Куртус Гьоделус, който е създал така наречената "теорема за непълнота" и с нея показва, че колкото по-елегантна е една теорема, толкова по-вероятно е да се използват нейните принципи, за да се докаже, че е непълна.
– Доста засукана теория.
– Да, но ако се срещнеш с Гьоделус, той вероятно ще ти даде пълни обяснения. О, не забравяй да се видиш и с един човек, когото всички смятат за истински гений.
– Албертус Айнщайний? – прочете Агрипа името му от свитъка.
– Точно той. Написал е Теория на относителността, която изглежда трудна за разбиране, но в общи линии твърди, че пространството и времето са единни и неделими като двете страни на една монета. Същевременно не са абсолютни, тъй като движещ се наблюдател може да измерва пространствено-времевата компонента по различен начин от неподвижния.
– А това означава, че ако времето и пространството са относителни, то значи всички неща и дори идеите са също относителни. Нали?
– Разбира се, но най-любопитният цитат от този гений е, че "въображението е по-важно от знанието".
– Страхотно! Ще използвам този цитат винаги когато някой се усъмни в знанията ми.
– Ободряваща мисъл, а, Агрипа? Но внимавай... Айнщайний не казва, че знанието не е важно. Просто вярва, че въображението е по-важно, но съвсем малко. Всъщност, ако го видиш, го помоли да ти обясни точното съотношение между двете.
– Добре, непременно. Кои пък са тези двамата Уотсоний и Крикус?
– А, да – отвърна Калигула. – Уотсоний е от Атлантида – нали се сещаш, големият остров отвъд Херкулесовите стълбове. А Крикус бил дете, когато отишъл да живее от Британия в Александрия[3].
– Ммм, от страната на красивата ти съпруга, а? – подхвърли Агрипа, без да спира да чете.
– Да. Както виждаш, от някакви мистични източници са разбрали, че всички живи същества са направени изцяло от малки частички, наречени клетки. И че в тези клетки има невидима субстанция, наречена ДНК...
– ДНК? Какво означава това?
– Някаква киселина. Както и да е, открили, че ДНК е като двойна спирала, която записва всичко, което виждаме, правим и чувстваме, и предава тази информация на поколенията.
– Значи затова приличаме на майките и бащите си?
– Важи не само за хората, но и за животните и растенията. Те също имат клетки с ДНК.
– Невероятно, нали?
– Да, но чети по-нататък... Във всеки организъм, независимо дали е човек, животно или растение, двойната спирала е идентична. Има известни разлики между индивидите от един и същи вид, а разликите между отделните породи са много големи. Всички двойни спирали обаче се репродуцират с висока скорост и съдържат информация от началото на времето. И никога няма да умрат. Целта е да се достави енергия и калъп, по който организмите да еволюират.
– Хм, има ли някакви доказателства за тази теория?
– Не знам. Разработили са я в Атлантида със специални инструменти, но ти ги питай – отвърна Калигула. – Все пак теорията им много добре се връзва с тази на Карлус Дарвиний, публикувана точно след тяхната, макар че Дарвиний я е измислил години преди Уотсоний и Крикус.
– Ха, Дарвиний също е роден в Британия!
– Да... Правил е доста проучвания в Египет, за да докаже своята еволюционна теория, която твърди, че всички форми на живот са се развили от по-нисши към по-висши животни и хората са произлезли от маймуните.
– Ама че глупост, не мислиш ли?
– Ами... вероятно Прометей вместо да направи човека от глина, го е създал от маймуна и е вдъхнал живителен дух в това животно, което е възможно да има двойна спирала, много близка до тази на хората, въпреки козината и смешното лице с голяма уста и без устни.