Юлия Ливила (както бе истинското име на Лесбия) остана встрани от римската политическа сцена. Тя се омъжи за посланика на Бактрия Бохрус и го последва в Централна Азия, когато царят на страната му умря и той наследи трона. Научи езика и обичаите на този отдалечен край и стана единствена и високо уважавана царица на Бактрия на трийсет и осем годишна възраст, когато старият ѝ съпруг загина при ловен инцидент на седемдесет и пет години. Юлия Ливила управлява с огромна мъдрост, ползвайки връзките си с Рим, и умря в дълбока старост.
В Рим Нерон се сблъска с много заговори и накрая, след като загуби контрол над преторианците, се самоуби на трийсетгодишна възраст в година DCCCXXI aUc (821 от основаването на Рим = 68 сл. Хр.). С неговата смърт дойде и краят на Юлиево-Клавдиевата династия, но други велики императори щяха да управляват империята през следващите векове[4].
Приложение 1
На първата страница на "Лейди Калигула" ще прочетете датата, с която започва историята.
Първо написах годината с римските цифри, които са били в употреба в Европа до 999 година, когато папа Силвестър II заповядва да бъдат сменени с арабските цифри – много по-лесни за писане и определено много по-практични.
Въпреки това, пишейки годината с римски цифри DCCXC – 790, последвана от латинските думи "ab Urbe condita" (абревиатура, която се превежда "От основаването на Града"), аз възнамерявах да "осветля" читателя за начина, по който древните римляни са изчислявали годините в официалните си документи.
След известен размисъл по въпроса за определянето на годината според християнския календар добавих 37 сл. н. е. (на англ език – СЕ, т.е. общата ера; употребява се и AD – Anno Domini – в превод: "в годината от Бога"), за да улесня читателите да възприемат историческия период, който днес принципно е приравнен към християнското летоброене.
Моята съпротива да приравня точните римски години на обсъжданите събития към съвременните им християнски съответствия не е просто обикновен каприз. Римските години са обърнати в християнски около MCCCVIII година – 1308 aUc, което е 555 сл. н. е. Или иначе казано, 555 сл. Хр. Това е около 70 години след като Рим и Западната Римска империя са покорени от варварските нашественици, които бързо асимилират римската цивилизация и нейния начин на живот. Междувременно Източната Римска империя (Византия със столица Византия, наречен по-късно Константинопол, днешен Истанбул в Турция) продължават римското управление в Югоизточна Европа, Близкия изток и Египет.
Около 230 години преди промяната на датите, около MLXXVIII година (1078 aUc т. е. 325 г. сл. н. е. или 325 сл. Хр.) – когато Рим все още е бил столица на обединената Римска империя, една нова монотеистична религия, произлизаща от петнайсетвековната юдейска монотеистична вяра, е официално призната от римския император Константин. Новата религия започва да се развива и все повече да се откроява сред хилядите древни култове, посветени на огромното количество богове и богини от гръко-римския пантеон, както и сред останалите екзотични религии от всички краища на огромната империя, включително юдаизма (по традиция той бил запазен само за евреите).
След смъртта на Константин новото християнско духовенство започва да става все по-агресивно и разпространява доктрината си сред многобройната римска бюрокрация. Най-накрая усърдните епископи успяват да покръстят в монотеистичната религия някои от наследниците на Константин – като император Теодосий, който през MCXXXXIV година (1144 aUc т.е. 391 сл. н. е. или 391 сл. Хр.) забранява култа към древните богове и прави християнството единствената официална религия в държавата. Тази промяна не е вдъхновена от някакво откровение, свързано със сърдития и наказващ юдео-християнски Бог. Мотивите са по-скоро съвсем практични. Придобивайки тотален контрол върху хората чрез едно-единствено догматично и заплашително кредо, императорите получавали съвършеното извинение да разрушат хилядите храмове на древните богове и да заграбят техните огромни, трупани в продължение на хилядолетия богатства.
В тази съдбоносна MCCCVIII година (1308 aUc т.е. 555 сл. н. е. или 555 сл. Хр.) християнски монах на име Дионисий Малки предлага на християнския византийски император Юстиниан да почетат рождената дата на измисления месия на християнството, Джошуа от Назарет, известен като Исус Христос, чрез смяна на броенето на годините – да не започва вече от основаването на град Рим, а от предполагаемата дата на раждането на християнския пророк. Смятало се, че Христос е роден в DCCLIII година (753) ab Urbe condita по време на царуването на император Август, наследника на Юлий Цезар, Хората от Римската империя все още се съпротивлявали и негодували срещу разрушаването на великите храмове и култове от миналото, но новата система за определяне на годините, основана на християнските догми, е наложена от имперските власти и послужила и на държавната политика, и на императорската хазна. Осъзнавайки, че това нововъведение може да има значителни последици за бъдещето и да помогне за нанасяне на решителния удар срещу митологичните вярвания на поданиците му, Юстиниан натоварва Дионисий Малки с мащабната задача да "поправи" всички документи и исторически сведения и да преобърне датите към новите означения – преди и след раждането на Христос.