През Средновековието варварите и християните унищожават почти всички антични и римски постижения и творби. Липсата на акведукти, канализация и бани превръща европейските градове в истински кочини, сред които се ширят всякакви болести и зарази. През тези тъмни векове се разпространява и чумата, а атмосферата е допълнително потискана от суеверията и невежеството; християнската църква насилствено осъществява "най-великия обрат в историята", като налага заплашителното си монотеистично верую и го "налива" в главите на безпомощните, доверчиви маси, които са били лесна плячка, след като вече ги е нямало чудесата на Рим и лъчезарните богове и богини от древните времена.
~ ~ ~ ~ ~
Анилингус (anilingus) – акт, при който се целува, ближе и смуче ануса на мъжа или жената, за да се достави удоволствие чрез потръпванията и миризмата в областта на тази специфична ерогенна зона.
~ ~ ~ ~ ~
Анцила (ancilla, мн. ч. ancillae) – слугиня, обикновено робиня, макар че не е задължително. (Виж робство.)
~ ~ ~ ~ ~
Анциум – днешният град Анцио; пристанище на Тиренско море, на около 48 километра южно от Рим. Известен с провелата се тук продължителна и кървава битка между американските и немските войски по време на Втората световна война през 1944 г.
~ ~ ~ ~ ~
Аполон – Аполон е най-привлекателният и най-харесваният от всички богове на планината Олимп, почитан на второ място след Зевс (когото римляните наричат Юпитер). Единствено неговото име от имената на гръцките богове не е променено от римляните при превода им на латински език[6]. Той е бог на младостта, музиката, поезията, здравето, медицината и прорицанията. Въплъщава идеала за мъжка красота и като такъв е особено почитан (или би трябвало да е почитан) от всички хомосексуални мъже по света.
Аполон бил син на Зевс, заченат след страстна връзка с титанката Лето (или Латона), една от многобройните жени любовници на Зевс, живееща на гръцкия остров Делос. Когато Аполон бил роден, съпругата на Зевс, Хера (която римляните наричат Юнона), изпитала огромна омраза към новия наследник на мъжа си. Тя поискала да хване бебето Аполон, за да го убие, но то скочило в морето и се скрило от погледа ѝ. Най-накрая един делфин спасил момчето и го отвел далече от остров Делос, чак в континенталната част на Гърция. Аполон нарекъл мястото, където се установил, Делфи (на гръцки език – делфин) в чест на делфина, който спасил живота му. Земята в района на Делфи принадлежала на богинята Гея (богинята Земя); на Аполон му се наложило със сила да я отвоюва от нея и така станал единственият господар на Делфи.
В Делфи поклонниците на Аполон изграждат светилището на Делфийския оракул (от латинския глагол oro – моля се), което става най-прочутото и посещавано място за прорицания на всички времена. Археологическите данни свидетелстват, че първият храм на Аполон е построен около 1500 г. пр. н. е., което означава, че Делфи е най-древното сакрално място на западната цивилизация, а Аполон е нейният най-древен бог. Първият храм е впоследствие наново изграден и разширен, за да отговаря на нуждите на идващите от целия свят хора. В Делфи освен Аполон е почитан и Дионис, бога на виното и екстаза, когото римляните наричат Бакх – той идвал да спи в светилището всяка нощ. Хората принасяли в жертва агнета, зърно и плодове, отправяли молитвите си към двете божества и търсели отговор на въпросите си от Пития, жрицата на Делфийския оракул, която седяла или лежала върху мраморен квадратен олтар, покрит с овчи кожи и постелки. Пития била най-често млада жена, понякога дори невръстно момиче. Докато се концентрирала и отдавала на ритуала, тя била обгръщана от гъсти, цветни, афродизиако-психеделични изпарения, които я правели невидима за поклонниците. Около олтара няколко сатири (в случая – мъже, играещи тази роля) и жреци стимулирали сексуално Пития с ръце, уста и различни олисбос (изкуствени фалоси). Точно когато била на границата да изгуби контрол, докато се гърчела от божествения оргазъм (gaudium на латински език, т.е. екстаз), главният жрец я обладавал и приемал думите на нейното предсказание. Тъй като Делфийският оракул се превърнал в световна сензация, жреците на Аполон "отглеждали" няколко Питии едновременно, за да имат винаги по една на разположение. По време на Златния век на Атина (500-350 г. пр. н. е.) са набирани и млади момчета за ролята на Пития. Те били обличани като момичета и изричали своите предсказания в същото екстатично състояние, докато жреците на Аполон ги обладавали анално.