- Не. - Кийрън се усмихна и отстъпи назад. Беше разчорлен, ризата му зееше отворена. Копнеж пулсираше във вените на Марк, да се изгуби в Кийрън и да забрави. - Веднъж ми каза, че хората искат онова, което не могат да имат. А ти си наполовина човек.
- Наистина искаме онова, което не можем да имаме - отвърна Марк. - Ала обичаме онези, които ни дават своята доброта.
- Засега ще се задоволя с искане - каза Кийрън и сложи ръка върху медальона около врата на Марк. - И със спомена за подаръка, който ти направих.
За изработването на елфически стрели бе нужна много магия, което ги правеше много ценни. Кийрън му я беше подарил скоро след като се бе присъединил към Дивия лов и я бе закачил на верижка, така че Марк да може да я носи близо до сърцето си.
- Стреляй сигурно и безпогрешно - заяви той. - Намери убиеца и се върни при мен.
- Ала семейството ми... - Пръстите на Марк инстинктивно се сключиха около тези на Кийрън. - Кийр, ти трябва...
- Върни се при мен - повтори Кийрън и като целуна ръката на Марк върху своята, се шмугна между окачените палта. Въпреки че Марк незабавно се втурна след него, той вече беше изчезнал.
Вътрешността на театъра се оказа великолепна романтична ода, възпяваща златните години на киното. Позлатени греди разделяха сводестия таван на осем части, върху всяка от които беше нарисувана сцена от класически филм, издържан в ярки барокови тонове. Ема разпозна „Отнесени от вихъра" и „Казабланка", но не и останалите: мъж, носещ друг мъж през горящи златни пясъци; момиче, коленичило в краката на момче с преметната през раменете пушка; жена, чиято бяла рокля се развяваше около нея като цветчетата на орхидея.
Силно ухание тегнеше във въздуха, докато хората бързаха да заемат местата си в разположените в полукръг редове. Седалките бяха тапицирани с лилаво кадифе, на гърбовете им беше избродирано златно П. Както момичето на входа ги беше уверило, върху билета им се бяха появили номерът на реда и местата им. Те ги откриха и се настаниха един по един, първо Кристина, после Ема и накрая Джулиън, който седна до Ема.
- П като „Полунощ"? - предположи тя и посочи гърбовете на седалките.
- Вероятно - отвърна Джулиън и отново насочи вниманието си към сцената. Завесата беше вдигната, разкривайки огромна картина с океански изглед, покриваща задната стена. Самата сцена беше празна, дъските на пода бяха излъскани до блясък.
Ема усети, че пламти. Гласът на Джулиън беше спокоен, неутрален, ала тя все още виждаше лицето му такова, каквото беше само преди няколко минути, докато я държеше на дансинга, онзи неприкрит поглед в очите му, когато всяка преструвка бе захвърлена далеч настрани.
В този поглед тя бе съзряла един пламенен и измъчван от болка Джулиън, когото не познаваше. Скрито лице, което не бе виждала досега, което подозираше, че никой не бе виждал.
Усети как Кристина се размърда до нея и се обърна, обзета от внезапно чувство на вина. Толкова бе погълната от собственото си объркване, че бе забравила да я попита защо е толкова развълнувана.
Кристина бе вперила яростен поглед към мъжа с костюма на райета, който тъкмо се настаняваше до елегантна русокоса жена в сребриста рокля и обувки на високи токчета.
- Ама че гадост - каза тя. - Буквално трябваше да го отлепя от себе си. Ама че перверзник. Майка ми направо би го намушкала.
- Искаш ли да го убием? - предложи Ема, само донякъде на шега. - Бихме могли да го направим след представлението.
- Би било загуба на енергия - отвърна Кристина пренебрежително. - Но ще ти кажа какво открих: той е наполовина върколак. И е член на Последователите, както ги нарече, от шест месеца. Ето какво имаше предвид, когато каза, че е Син.
- Това, че от дълго време насам е от Последователите, или това, че е отчасти ликантроп? - попита Джулиън.
- Според мен и двете. Разказа ми надълго и нашироко какво означавало да си наполовина върколак. Как бил по-силен и по-бърз от обикновен човек. Твърди, че можел да пробие тухлена стена с ритник. - Кристина направи физиономия.
- Нещо не разбирам - каза Ема. - Как точно се става наполовина върколак?
- Означава, че имаш върколашкия вирус, но той е латентен - обясни Джулиън. - Можеш да го предадеш, но самият ти не можеш да се преобразяваш. Никога няма да се превърнеш във вълк, но притежаваш по-голяма бързина и сила.
- Според него те всички притежавали по-голяма бързина и сила - продължи Кристина. - Твърди, че всеки път когато се провежда Лотарията, Последователите ставали по-силни.