Ала Кортана й липсваше.
- Не искаме да те нараним - каза тя. - Искаме да ти помогнем, това е всичко.
Стърлинг се наведе и предпазливо вдигна ключовете си.
- Не можете да ми помогнете. Никой не може да ми помогне.
- Липсата ти на вяра в нас ме наранява - заяви Ема.
- Нямате представа какво се случва тук. - Той се изсмя рязко, неестествено. - Не схващате ли? Никой не може да ми помогне, най-малко някакви глупави хлапета... - Той млъкна изведнъж, приковал очи в Ема. И по-точно, в ръката й. Тя погледна надолу и изруга под носа си. Гримът, с който беше покрила парабатайската си руна, се беше размазал (вероятно когато се беше сблъскала с онова момиче във фоайето) и Знакът се виждаше съвсем ясно.
Стърлинг изобщо не изглеждаше във възторг.
- Нефилими - изръмжа той. - Исусе, точно каквото ми трябваше.
- Знаем, че Белинда забрани всякаква намеса - побърза да каже Ема. - Но тъй като действително сме нефилими...
- Тя дори не се казва така. - Стърлинг се изплю в канавката. - Нищичко не знаете, нали? Проклети ловци на сенки, които се имат за господари на Долния свят и всичко объркват. Белинда изобщо не трябваше да ви пуска да влезете.
- Би могъл да бъдеш малко по-любезен. - Ема усети как в гласа й се прокрадват остри нотки. - Като се има предвид, че се опитваме да ти помогнем. И че по-рано опипа Кристина.
- Не съм. - Очите на Стърлинг се стрелнаха между двете.
- Направи го, и още как - настоя Кристина. - Беше отвратително.
- Тогава защо се опитвате да ми помогнете?
- Защото никой не заслужава да умре - каза Ема. - Пък и ако трябва да съм честна, има неща, които искаме да знаем. Каква е целта на Лотарията? Как така от нея всички ставате по-силни?
Стърлинг ги зяпна и поклати глава.
- Вие сте луди. - Натисна с палец копчето на дистанционното и фаровете на джипа му присветнаха, когато отключи. - Стойте настрани от мен. Както Белинда каза, никаква намеса.
Той отвори вратата и се метна зад волана. Секунда по-късно джипът се отдалечи по улицата със свистящи гуми, оставяйки черни ивици върху асфалта.
Ема изпусна дъха си.
- Никак не е лесно да останеш дълбоко загрижен за безопасността му, а?
Кристина гледаше след джипа.
- Това е изпитание. - Ножът бе изчезнал, прибран обратно под презрамката й. - Ангелът би ни напомнил, че сме тук, за да спасяваме не само онези, които харесваме, но и неприятните и отблъскващите.
- Каза, че майка ти би го намушкала.
- Е - отвърна Кристина, - с нея невинаги сме на едно и също мнение.
Преди Ема да успее да отговори, тойотата на Института спря пред тях и Марк се показа от задния прозорец. Въпреки всичко, което се случваше, Ема усети искрица щастие, че Джулс бе запазил мястото до себе си за нея.
- Колесницата ви е тук, прекрасни дами - заяви Марк. -Качвайте се и нека препуснем, преди да са ни проследили.
- Колесница? - повтори Кристина, докато се настаняваше до него. Ема изтича и се плъзна на предната седалка.
Джулиън я погледна.
-Разговорът май беше доста драматичен.
Колата потегли, минавайки през следите от гумите на джипа, докато се отдалечаваха от странната уличка и необикновения театър.
- Не прие помощта ни - отвърна Ема.
- Но така или иначе, ще я получи - каза Джулиън. - Нали?
- Ако успеем да го издирим. Като нищо всички са използвали измислени имена. - Тя вдигна крака на таблото. - Може би си струва да попитаме Джони Рук. След като се рекламират на Пазара на сенките, а той знае всичко, което се случва там.
- Даяна не те ли предупреди да стоиш настрани от Джони Рук? - попита Джулиън.
- Даяна не е ли далеч от тук? - отвърна Ема сладко-сладко.
Джулиън придоби примирено, но и развеселено изражение.
- Е, добре. Ще ти се доверя. Ако смяташ, че се налага, нека отидем да говорим с Рук.
Качиха се на „Ла Сиенега". Светлините и шумът на лосанджелиския трафик изригнаха около тях. Ема плесна с ръце.
- Ето защо те обичам.
Думите й се изплъзнаха несъзнателно. Нито Кристина, нито Марк им обърнаха внимание (те бяха погълнати от собствения си разговор), ала бузите на Джулиън пламнаха, а ръцете му се вкопчиха във волана.
Когато стигнаха до Института, над океана се надигаше буря - завеса от синьо-черни облаци, раздирани от мълнии. Лампите в Института бяха запалени. Кристина пое изтощено по стъпалата. Свикнала бе да ловува до късно през нощта, ала нещо от случилото се в театъра ужасно бе уморило душата й.