Ема тъкмо препасваше Кортана. Двамата вече бяха покрити с магически прах, така че нямаше защо да се притесняват да не би децата, които играеха на улицата, да ги видят, докато тя затягаше ножницата, смръщила вежди. Косата й грееше на калифорнийското слънце, по-ослепителна от златото върху дръжката на Кортана. Светлите белези по ръцете й също проблясваха, подобни на дантелена плетеница.
Не, мунданският живот не бе за него.
Ема вдигна глава и му се усмихна. Позната, спокойна усмивка. Сякаш предишната нощ, с танците и музиката, които все още му приличаха на трескав сън, изобщо не се бе случила.
- Готов ли си? - попита тя.
Плочките на пътеката, водеща до входната врата, бяха напукани от корените на дърветата, разпрострели се под тях с неумолима сила. Настойчивостта на растящите неща, помисли си Джулиън и му се прииска да имаше платно и бои. Тъкмо посягаше към телефона си, за да направи снимка, когато той издаде приглушен звук - беше получил съобщение.
Марк.
НЕ МОГА ДА НАМЕРЯ ТАЙ.
Джулиън се намръщи и написа отговор с една ръка, докато се качваше на бегом по стъпалата след Ема.
ПОГЛЕДНА ЛИ В СТАЯТА МУ?
На входната врата имаше богато украсено чукче във формата на Зелен човек с необуздана коса и диви очи. Ема го повдигна и потропа с него в същия миг, в който телефонът на Джулиън се обади отново.
ЗА НЯКАКЪВ ДРЪВНИК ЛИ МЕ МИСЛИШ? ЕСТЕСТВЕНО, ЧЕ ПОГЛЕДНАХ.
- Джулс? - обади се Ема. - Всичко наред ли е?
- Дръвник? - промърмори Джулиън, докато пръстите му се носеха по клавишите.
КАКВО КАЗВА ЛИВИ?
- Наистина ли току-що измърмори „дръвник"? - попита Ема. От другата страна на вратата се разнесе звук от стъпки. - Джулиън, опитай да не се държиш странно, става ли?
Вратата се отвори. Мъжът, застанал на прага, беше висок и източен, облечен в дънки и кожено яке. Косата му беше толкова ниско подстригана, че беше трудно да се каже какъв е цветът й, тъмни очила скриваха очите му.
В мига, в който видя Ема, той се облегна тежко на вратата.
- Карстерс. - Звукът беше нещо средно между молитва и стон.
Телефонът на Джулиън отново се обади.
ЛИВИ КАЗВА, ЧЕ НЕ ЗНАЕ.
Високият мъж повдигна вежди.
- Май сме заети? - подхвърли той саркастично и отново се обърна към Ема. - Предишното Ти гадже беше по-любезно.
Ема пламна.
- Не сме гаджета. Това е Джулс.
- Разбира се. Би трябвало да разпозная очите на Блекторн. - В гласа на Рук се появиха кадифени нотки. - Досущ приличаш на баща си, Джулиън.
Усмивчицата му никак не се хареса на Джулиън. Разбир се, нищо в отношенията на Ема с този човек не му харесваше. Мунданите, които се занимаваха с магия, дори онези, които притежаваха Зрението, бяха нещо като сива зона за Клейва - не съществуваше изричен закон, но пък и не се очакваше ловците на сенки да си имат вземане-даване с тях. Нуждаеха ли се от магия, те си наемаха някой почтен, одобрен от Клейва магьосник.
Не че Ема я беше особено грижа за одобрението на Клейва.
ЛИВИ ЛЪЖЕ. ТЯ ВИНАГИ ЗНАЕ КЪДЕ Е ТАЙ. НАКАРАЙ Я ДА ТИ КАЖЕ.
Джулс напъха телефона в джоба си. Не беше необичайно -за Тай да изчезне - в някой ъгъл на библиотеката или пък из хълмовете, където се опитваше да подмами гущери да изпълзят изпод камъните си. Освен това беше ядосан, което означаваше, че е още по-вероятно да се скрие.
Мъжът отвори вратата по-широко.
- Влизайте - покани ги примирено. - Знаеш правилата. Никакво вадене на оръжия, Карстерс. И никакво остроумничене.
- Какво точно разбираш под „остроумничене"? - Ема прекрачи прага и Джулиън я последва.
Начаса го блъсна вълна от магия, гъста като пушек в горяща сграда. Тя висеше във въздуха на малката дневна, почти видима на мътната светлина, която се процеждаше през пожълтелите пердета. Върху високи дървени етажерки бяха наредени книги със заклинания и гримоари, копия на „Malleus Maleficarum", „Pseudomonarchia Daemonum", „Малкият ключ на Соломон" и кървавочервено томче с думите „Dragon Rouge" върху гръбчето. Жълтеникава черга със същия цвят като пердетата беше метната накриво върху пода.
Рук я подритна с неприятна усмивка и отдолу се показа заклинателен кръг, очертан върху дъските. Беше от онези кръгове, които създаваха нещо като защитна стена и в които магьосниците заставаха, когато призоваваха демони. Всъщност бяха два кръга един в друг, образуващи нещо като рамка, в която бяха надраскани знаците на седемдесетте Принцове на Ада. Под намръщения поглед на Джулиън, Рук пристъпи вътре и скръсти ръце на гърдите си.