Не беше много по-малък от Ема, навярно само една-две години, но тя изведнъж почувства необяснимо желание да закриля сина на Джони Рук. Ако действително притежаваше Зрението, целият Долен свят бе открит пред него - ужасяващ и необясним. По свой собствен начин той беше като Тиберий, живеещ в свят, различен от този на всички останали.
- Много добре, Джони - повтори Ема високо. - Но ако размислиш, имаш номера ми в телефона си. Под името „Карстерс".
Джони Рук я изгледа свирепо.
- Обади ми се - каза тя и този път гледаше право в Кит. -Ако имаш нужда от каквото и да било.
- МАХАЙ СЕ! - Джони Рук изглеждаше така, сякаш ще експлодира или ще получи инфаркт, затова с един последен поглед през рамо Ема си тръгна.
Откри Тай навън, до колата. Бяха се появили облаци, пробягващи бързо по небето. Тай се беше облегнал на багажника, а вятърът рошеше черната му коса.
- Къде е Джулс? - попита Ема, когато се приближи.
- Ей там - посочи той. - Влязох в къщата с помощта на руна за отваряне. Строших ключалката на вратата за мазето. Той я оправя.
Ема погледна към дома на Джони Рук и видя високата, слаба фигура на Джулс на фона на хоросановата стена. Тя отвори багажника и разкопча колана с оръжията си.
- Как дойде до тук?
- Скрих се на задната седалка. Под това одеяло – посочи Тай и Ема зърна чифт слушалки да се подават изпод разнищения ръб на одеялото. - Мислиш ли, че Джулиън ми е ядосан? - Без ножа в ръка, той изглеждаше много малък, ясните му сиви очи бяха приковани в облаците над тях.
- Тай - въздъхна Ема. - Той ще те убищожи.
Джулиън се запъти към тях.
- Това е неологизъм - отбеляза Тай и Ема примига.
- Какво е?
- Дума, която си измисли. Шекспир непрекъснато си е измислял думи.
Ема му се усмихна, странно трогната.
- Е, „убищожавам" не е точно Шекспир.
Тай се стегна, когато Джулиън се насочи право към него с решителна крачка; беше стиснал челюст, синьо-зелените му очи бяха тъмни като океански дълбини.
Когато стигна до Тай, той го сграбчи и го прегърна с всички сили. Зарови лице в черната коса на по-малкия си брат, който се беше вкаменил, изумен от липсата на гняв.
- Джулс? - повика го той. - Добре ли си?
Тръпка пробяга по раменете на Джулиън и той още по-здраво прегърна брат си, сякаш искаше да го смачка в себе си, да го задържи там, където той винаги щеше да бъде в безопасност. Допря буза до къдриците на Тай, стисна очи и каза задавено:
- Помислих, че ти се е случило нещо. Помислих си, че Джони Рук може...
Той не довърши. Тай обви предпазливо ръце около него и го потупа лекичко по гърба с тънките си ръце. За първи път през живота си Ема виждаше Тай да утешава по-големия си брат... рядко бе виждала Джулиън да остави някой друг да се погрижи за него.
Мълчаха през дългото пътуване обратно към Института, докато облаците се разпръскваха, подгонени навътре в сушата от океанския въздух. Слънцето се бе спуснало ниско над водата, докато те се носеха по магистралата. Мълчаха и докато слизаха от колата, а после Джулиън най-сетне проговори:
- Не биваше да го правиш - каза той, обръщайки се към Тиберий. Беше престанал да трепери (за щастие, при положение че именно той шофираше), а гласът му беше овладян и мек. - Прекалено опасно бе да идваш с нас.
Тай напъха ръце в джобовете си.
- Знам какво си мислиш. Но аз също съм част от това разследване.
- Марк ми писа, за да ми каже, че си изчезнал - продължи Джулиън и Ема се сепна; би трябвало да се досети за какво бяха всички онези съобщения. - Замалко да си тръгна от къщата на Рук. А не мисля, че той би ни пуснал да влезем отново.
- Съжалявам, че си се притеснил - отвърна Тай. - Ето защо те прегърнах пред къщата на Рук, защото съжалявах, чe си се притеснил. Но аз не съм Тави. Не съм дете. Не е нужно винаги да бъда там, където ти или Марк можете да ме откриете.
- Но и не биваше да идваш в къщата на Рук - повиши глас Джулиън. - Не беше безопасно.
- Нямах намерение да влизам вътре. Исках просто да огледам мястото. Да го наблюдавам. - Устата на Тай стана сурова. - А после вие влязохте и аз видях как някой се движи на долния етаж. Помислих си, че може да се качи при вас и да ви нападне неочаквано. Знаех, че нямате представа, че долу има някой.
- Джулс - обади се Ема. - Ти би постъпил по същия начин.
Джулиън я изгледа подразнено.
- Тай е само на петнайсет години.
- Не ми обяснявай, че е опасно, защото съм на петнайсет -заяви Тай. - Ти си правил не по-малко опасни неща, когато си бил на петнайсет години. А и Рук нямаше да ви даде адреса на Стърлинг, ако не бях опрял нож в гърлото на сина му.