- Знам стихотворението - прекъсна го Джулиън. - Но не..,
- „Онези, по-древни от нас" - каза Артър. - И преди съм чувал нещо подобно. В Лондон. Не си спомням в каква връзка. - Той взе една химикалка от бюрото и потропа с нея по дървото. - Съжалявам. Просто... не мога да си спомня.
- Онези, Които Са По-Древни - повтори Джулиън, спомнил си изведнъж как Белинда се усмихва в театъра с яркочервените си устни. „Нека Онези, Които Са По-Древни, дарят всички ни със сполука", беше казала тя.
В ума му разцъфна идея, ала избяга, когато се опита да я улови.
Трябваше да отиде в студиото си. Искаше да остане сам, а рисуването щеше да отключи мислите му. Тръгна да си върви, но спря, когато гласът на чичо Артър се разнесе в прашния въздух:
- Успях ли да ти помогна, момче?
- Да - отвърна Джулиън. - Помогна ми.
Когато Кристина се прибра в Института, той беше потънал в тишина и мрак. Лампите в преддверието бяха угасени и само в няколко прозореца се виждаше светлина - студиото на Джулиън, яркото петно на таванското помещение, квадратът на кухнята.
Сбърчила вежди, Кристина отиде право там, чудейки се дали Ема се беше прибрала от загадъчната си мисия. Дали останалите бяха успели да разчистят бъркотията, която бяха сътворили.
На пръв поглед кухнята й се стори празна, светеше само една лампа. Мивката беше пълна с чинии и макар че някой очевидно бе изтъркал стените и плотовете, по печката все още имаше залепнала храна, а до стената бяха подпрени две големи торби за боклук, натъпкани до препълване.
- Кристина?
Тя примига в сумрака, макар че гласът не можеше да бъде сбъркан.
Марк.
Седеше на пода, кръстосал крака. Тави бе заспал до него... всъщност върху него, отпуснал глава в сгъвката на ръката на Марк, а крачетата и ръчичките му бяха като на бръмбар. Тениската и дънките му бяха покрити с пудра захар.
Кристина бавно свали шала си и го сложи на масата.
- Ема прибра ли се?
-Не знам - отвърна Марк, милвайки предпазливо косата на Тави. - Но ако си е дошла, вероятно вече си е легнала.
Кристина въздъхна. Май щеше да се наложи да изчча до утре, за д се види с Ем и да разбере къде е била. Да й разкаже за обаждането на Дието, ако успееше да събере смелост.
- Би ли могла ако не те затруднява, да ми донесеш чаша вода? - помоли я Марк и сведе полуизвинителен поглед към момченцето в скута си. - Не искам да го събудя.
- Разбира се. - Кристина отиде до мивката, напълни една чаша и се настани по турски срещу Марк, който пое чашата с благодарно изражение. – Сигура съм, че Джулиън не ти се сърди наистина.
Марк издаде не особено изискан звук и като пресуши чашата, я остави до себе си.
- Би могъл да вдигнеш Тави - предложи Кристина. - Би могъл да го отнесеш в леглото. Ако искаш да спи.
- Харесва ми да е тук. - Марк сведе поглед към дългите си бледи пръсти, вплетени в кестенявите къдрици на момченцето. - Той просто... Те всички си тръгнаха и той заспа върху мен. - Звучеше изненадан, изумен
- Няма нищо чудно - отвърна Кристина. - Той ти е брат. Има ти доверие.
- Никой няма доверие на един Ловец
- В този дом ти не си Ловец. Ти си Блекторн.
- Ще ми се и Джулс да смяташе така. Мислех си, че се грижа децата да са доволни. Мислех си че това би искал Джулс.
Тави се размърда в ръцете му и той също помръдна, така че краичецът на ботуша му докосваше този на Кристина. Допирът и подейства като електрически импулс.
- Трябва да го разбереш - опита се да обясни тя. - Джулиън прави всичко за тези деца. Всичко. Никога не съм виждала брат, които толкова много да прилича на родител.Той не може да им казва само „да, понякога се налага да им каже и „не . Трябва да раздава дисциплина и наказания, да им отказва. Докато ти, ти можеш да им дадеш всичко. Ти можеш да се забавляваш заедно с тях.
- Джулиън също може да се забавлява - отвърна Марк малко кисело.
- Не може - възрази Кристина. - Той завижда, защото ги обича, ала не може да им бъде брат. Трябва да бъде техен баща. Според него те се ужасяват от него, а теб обожават.
- Джулиън ревнува? - Марк изглеждаше изумен. - От мен?
- Така мисля. - Кристина срещна очите му. В един момент разликата между тях (това, че едното бе синьо, а другото -златно) бе престанала да й се струва странна. Така както бе престанало да й се струва странно, че е в кухнята на семейство Блекторн и говори на английски, вместо да си е у дома, където нещата бяха топли и познати. - Бъди мил с него. Той има нежна душа. Ужасно се бои, че ти ще си тръгнеш и ще разбиеш сърцата на тези деца, които толкова много обича.
Марк сведе поглед към Тави.