Което беше добре. Тя се радваше за него и за Клеъри, която ù се усмихна и й помаха от другия край на стаята. В стомаха ù обаче този път не запърхаха пеперуди, когато Джейс ù се усмихна, нито ù се прииска да се скрие някъде и да умре, когато той я прегърна и ù каза, че е много красива в новата си рокля.
- Сега носиш голяма отговорност - каза той на Джулиън. - Трябва да се увериш, че тя ще свърже живота си с някой, който я заслужава.
Джулиън беше странно пребледнял. Може би усещаше ефекта от церемонията, помисли си Ема. Магията бе силна и тя я усещаше да бълбука из тялото ù като мехурчета на шампанско. Джулс обаче изглеждаше така, сякаш се разболява.
- Ами аз? - побърза да се намеси тя. - Не трябва ли да се погрижа Джулс да си намери момиче, което да го заслужава?
- Абсолютно. Аз го направих за Алек, а Алек за мен... е, всъщност той мразеше Клеъри в началото, но после му мина.
- Обзалагам се, че и ти не си харесвал Магнус кой знае колко - подхвърли Джулиън с все същото странно, сковано изражение.
- Може би - отвърна Джейс. - Ала никога не бих си го признал.
- Защото това би наранило чувствата на Алек? - попита Ема.
- Не. Защото Магнус би ме превърнал в закачалка за шапки - обясни Джейс и се отправи към Клеъри, която се смееше заедно с Алек; и двамата изглеждаха щастливи.
- Трябва да изляза - каза Джулиън. - Нуждая се от въздух. - И като докосна бузата на Ема с опакото на дланта си, се отправи към двукрилата врата на Залата. Докосването му беше грапаво - ноктите му бяха изгризани.
По-късно същата нощ Ема се събуди от сън, изпълнен с огнени кръгове; кожата ù гореше, чаршафите се бяха оплели около краката й. Бяха ги настанили в старото имение на семейство Блекторн и Джулиън го нямаше, разделяха ги коридори, които тя не познаваше така, както познаваше коридорите в Института. Приближи се до прозореца. Малко я делеше от градинската пътека отдолу. Обу си пантофи и се спусна навън.
Пътеката лъкатушеше из градината и Ема тръгна по нея, вдъхвайки хладния чист въздух на Идрис, недокоснат от смог. Върху небето над главата ù грееха милион звезди, недокоснати от светлината на човешките градове. Прииска ù се Джулиън да беше с нея, за да може да му ги покаже, и в този миг до ушите ù достигнаха гласове.
Имението на семейство Блекторн беше изгоряло до основи преди доста време и бе построено наново близо до това на рода Херондейл. Ема повървя по няколко прелестни пътечки, докато не се озова пред една стена.
Когато се доближи до портата, гласовете се усилиха. Тя се прокрадна встрани и надникна между решетките.
От другата страна зелена морава се спускаше към грамада от бял и жълтеникавокафяв камък - имението на Херондейл. Капчици роса блещукаха под звездната светлина по тревата, осеяна с белите цветя, които растяха единствено в Идрис.
- А онова съзвездие ей там, това е Заекът. Виждаш ли ушите му? - Беше Джейс. - Двамата с Клеъри седяха един до друг на тревата. Той носеше дънки и тениска, а Клеъри беше по нощничка, наметнала якето на Джейс върху раменете си. Джейс сочеше към небето.
- Почти съм сигурна, че няма съзвездие, наречено Заекът. - Клеъри не се беше променила, колкото Джейс, през изминалите години - все още си беше дребничка, с коледно червена коса и сериозно, осеяно с лунички лице. Беше отпуснала глава върху рамото на Джейс.
- Естествено, че има - настоя той и когато светлината на звездите докосна светлите му къдрици, Ема почувства далечен отзвук от някогашното си увлечение. - Онова е Джантата. А ей там е Голямата палачинка.
- Прибирам се - заяви Клеъри. - Беше ми обещан урок по астрономия.
- Какво? Някога моряците са се водили по Голямата палачинка - каза Джейс. Клеъри поклати глава и понечи да се изправи. Джейс я улови за глезена и тя падна върху него, като се смееше. В следващия миг двамата вече се целуваха и Ема се вкамени, защото онова, което беше непринуден момент, който би могла да прекъсне с едно приятелско „здрасти", изведнъж се бе превърнал в нещо друго.
Джейс се претъркули върху Клеъри в тревата; тя бе обвила ръце около него, заровила пръсти в косата му. Якето му беше паднало от раменете ù, презрамките на нощничката ù се смъкваха по бледите ù ръце.