- Трябваше да опитам...
- Не е трябвало да опитваш сама! - Гласът му сякаш отекна от водата. Ръцете му бяха стиснати в юмруци и Ема си даде сметка, че всъщност не трепери от студ... а от ярост. -Какъв, по дяволите, е смисълът да бъдем парабатай, ако тръгваш нанякъде и рискуваш живота си без мен?
- Не исках да те изложа на опасност...
- Едва не се удавих в Института! Изкашлях вода! Вода, която ти беше глътнала!
Ема го зяпна потресена. Привдигна се на лакти, косата й, подгизнала от вода, падаше тежка по гърба й.
- Как е възможно?
- Естествено, че е възможно! - Гласът му сякаш изригна от тялото. - Ние сме свързани, Ема, свързани сме един с друг... дишам, когато ти дишаш, кървя, когато ти кървиш, аз съм твой, а ти - моя, ти винаги си била моя, а аз винаги, винаги съм ти принадлежал!
Ема никога не го бе чувала да говори по този начин, да изрича подобни неща, никога не го бе виждала толкова близо до това, да изгуби контрол.
- Не исках да те нараня. - Понечи да седне, посегна към него. Той стисна китката й.
- Ти шегуваш ли се? - Дори в мрака синьо-зелените му очи не бяха изгубили цвета си. - Това някаква шега ли е за теб, Ема? Не разбираш ли? - Гласът му се превърна в шепот: - Умреш ли, аз вече няма да съм жив.
Очите й обходиха лицето му.
- Джулс, толкова съжалявам, Джулс...
Стената, която обикновено криеше истината дълбоко в очите му, бе рухнала и тя виждаше паниката в тях, отчаянието, облекчението, сринало защитата му.
Все още стискаше китката й. Ема не бе сигурна дали тя първа се приведе към него, или той я придърпа към себе си. Може би и двете. Те се сблъскаха като две звезди и ето че той я целуваше.
Джулс .Джулиън. Целуваше я.
Устните му се движеха до нейните, горещи и неспокойни, превръщайки тялото й във втечнен огън. Тя задращи по гърба му, притегляйки го към себе си. Дрехите му бяха мокри, ала кожата под тях бе гореща, където и да я докоснеше. Когато сложи ръце на кръста му, той изохка в устата й, звук, който бе смесица от изумление и копнеж.
- Ема - каза той и думата бе нещо средно между молитва и стон. Устните му върху нейните бяха необуздани; целуваха се така, сякаш се опитваха да строшат решетките, които ги държаха в плен. Сякаш и двамата се давеха и можеха да дишат единствено чрез другия.
Струваше й се, че костите й са се превърнали в стъкло. Те сякаш се трошаха в тялото й и тя политна назад, повличайки Джулиън със себе си, оставяйки тежестта му да ги събори в пясъка. Вкопчи се в раменете му и си спомни объркващия миг, в който я беше извадил от водата, мига, в който не бе съвсем сигурна кой е. Беше по-силен, по-едър, отколкото тя помнеше. По-пораснал, отколкото си бе позволявала да осъзнае, макар че всяка целувка изпепеляваше спомените за момчето, което той бе някога.
Джулиън се притисна в нея и тя подскочи при допира на студената мокра тениска. Той сграбчи яката и я издърпа през главата си, а когато отново се приведе над нея, голото му тяло я порази и ръцете й се плъзнаха нагоре по него, по гърба му, сякаш придаваше форма на очертанията му, създаваше го с допира на дланите и пръстите си. Бледите белези от стари Знаци; горещината на кожата му, покрита със солена океанска вода; усещането от гладката гривна от морско стъкло - той й отнемаше дъха със своята джулиънност. Не би могъл да бъде никой друг. Тя го познаваше на допир, по дишането му, по ударите на сърцето му до нейното.
Докосването на ръцете й го погубваше, виждаше как той се разпада на късчета. Коленете й се повдигнаха, за да се обвият около хълбоците му; ръката й обхвана голата кожа над колана на дънките му, нежно като океана при отлив, и Джулиън потрепери под допира й, сякаш умираше.
Задъхан, той откъсна устни от нейните, заповядвайки си да спре, да остане неподвижен. Ема виждаше какво му струва това в очите му, почернели от глад и нетърпение. В начина, по който, когато вдигна ръце от нея, те потънаха в пясъка от двете й страни, а пръстите му дращеха земята.
- Ема - прошепна той. - Сигурна ли си?
Ема кимна и посегна към него. Той издаде звук на отчаяно облекчение и благодарност и я притегли към себе си и този път нямаше никакво колебание. Ръцете й бяха разтворени и той потъна в тях, притисна я в себе си, потрепервайки до мозъка на костите си, когато глезените й се обвиха около прасците му, приковавайки го към нея. Когато тя се отвори, превръщайки тялото си в люлка за него.
Отново намери устата й със своята и устните й сякаш бяха свързани с всяко нервно окончание в тялото й, цялото й същество сякаш заискри и затанцува. Ето, значи, какви трябвало да бъдат целувките, какво би трябвало да бъде всичко.