- С Кристина ще го проследим. - Ема изведнъж бе обзета от отчаяно желание да се махне от къщата, да проясни главата си, да бъде далеч от Джулиън.
Марк се намръщи.
- Би трябвало да дойдем с вас...
- Не! - Ема скочи от масата и всички я погледнаха учудено; беше го казала по-рязко, отколкото бе възнамерявала -истината бе, че искаше да говори с Кристина насаме. - Ще трябва да се редуваме. Налага се да следим Стърлинг двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата, докато не се случи нещо, и ако отидем заедно, всички ще капнем. Кристина и аз ще бъдем първи, а след известно време ще се сменим с Джулиън и Марк или Даяна.
- Или с мен и Тай - предложи Ливи мило.
Очите на Джулиън бяха разтревожени.
- Ема, сигурна ли си...
- Ема е права - обади се Кристина неочаквано. - Най-разумно би било да се редуваме.
„Разумно". Ема изобщо не помнеше кога за последно тази дума бе използвана за нея. Джулиън извърна глава, скривайки изражението си.
- Е, добре - заяви най-сетне. - Ти печелиш. Ще отидете само двете. Но се закълни, че ако имате нужда от помощ, ще се обадиш незабавно.
Погледът му се впи в този на Ема. Останалите говореха, обсъждаха как трябвало отново да претърсят библиотеката, да прегледат книги, описващи различни магии, колко дълго щеше да им отнеме да довършат остатъка от превода, дали Малкълм не би могъл да дойде и да им помогне, дали да не си поръчат вампирска пица.
- Хайде, Ема. - Кристина се изправи и прибра картата в джоба на якето си. - Да вървим. Трябва да се преоблечем в бойни дрехи и да настигнем Стърлинг, който отива към магистралата.
Ема кимна и тръгна след нея. Усещаше погледа на Джулиън върху себе си като острие между раменете й.
„Не се обръщай, за да го погледнеш", заповяда си, ала то бе по-силно от нея; на вратата се обърна и изражението му едва не я сломи.
Той изглеждаше така, както тя се чувстваше. Празна и изцедена до последната си капка кръв. Не беше, защото си тръгваше от момчето, което обичаше, оставяйки хиляда не-изречени думи между тях, помисли си тя, макар да правеше именно това. Беше ужасена, че изведнъж бе зейнала пропаст между нея и онзи, който бе най-добрият й приятел, откакто се помнеше. А очевидно и той се боеше от съвсем същото.
- Извинявай - каза Ема, след като овладя поднеслата кола.
Караха от няколко часа, докато Стърлинг се носеше из града, и ръцете започнаха да я болят от стискане на волана.
Кристина въздъхна.
- Ще ми кажеш ли какво те измъчва?
Ема се размърда. Беше с яке, а в колата беше горещо. Имаше чувството, че цялата кожа я сърби.
- Ужасно съжалявам, Тина. Не помислих... не трябваше да те моля да лъжеш заради мен, когато отидох при средоточието. Не беше честно.
Кристина помълча за миг.
- Щях да го направя. Ако ми беше казала за какво става дума.
Ема усети, че гърлото й се свива.
- Не съм свикнала да се доверявам на другите. Но на теб би трябвало да се доверя. Не знам какво ще правя, когато си тръгнеш. Толкова много ще ми липсваш.
Кристина й се усмихна.
- Ела в Мексико. Виж как вършим нещата там. Можеш да прекараш годината си за пътувания в моя град. - Тя замълча, а после добави: - Прощавам ти, между другото.
Ема усети, че й олеква мъничко.
- Страшно бих искала да посетя Мексико. А и Джулиън би...
Тя не довърши. Естествено, повечето ловци на сенки, които имаха парабатай, ги придружаваха през годината им за пътувания. Ала мисълта за Джулиън й причиняваше болка, остро жегване, като убождане с игла.
- Е, ще ми кажеш ли какво те измъчва? - повтори Кристина.
-Не.
- Окей. Тогава завий наляво по „Ентрада".
- Сякаш имам свръхестествен GPS - отбеляза Ема. Виждаше как Кристина се мръщи над картата, разтворена върху коленете й.
- Отиваме към Санта Моника. - Кристина прокара пръст по картата. - Качи се на „Седма".
- Стърлинг е идиот - каза Ема. - Знае, че някой се опитва да го убие. Не би трябвало да обикаля из града.
- Вероятно смята, че в къщата си не е в безопасност - изтъкна Кристина не без основание. - Искам да кажа, нали именно там го хванах.
- Така е - съгласи се Ема, играейки си с една дупчица върху коляното на дънките си. Споменът за Джулиън на плажа, нещата, които й беше казал, се бяха отпечатали от вътрешната страна на клепачите й. Когато настъпеше моментът, щеше да се наложи да ги пропъди и да се съсредоточи върху битката.
- Да не забравяме и за огромните зайци - каза Кристина.
- Какво? - Ема рязко се завърна в настоящето.
- Говоря ти от три минути насам! Къде ти е умът, Ема?
- Спах с Джулиън.
Кристина изписка. А после затисна устата си с ръце и я зяпна така, сякаш Ема току-що й бе съобщила, че на покрива на колата има граната, която всеки миг ще избухне.