- Чули какво казах? - попита Ема.
- Да. - Кристина свали ръце от устата си. - Спала си с Джулиън Блекторн.
Ема изпусна шумно дъха си. Да чуе думите си, повторени от друг, й подейства така, сякаш я бяха цапардосали с юмрук.
- Мислех, че няма да ми кажеш какво не е наред - рече Кристина.
- Размислих.
- Защо? - Вземаха завои по улици, покрай които се издигаха палми и редици къщи. Ема знаеше, че шофира прекалено бързо, ала не я беше грижа.
- Ами... бях в океана и той ме извади, и нещата излязоха извън контрол...
- Не - поясни Кристина. - Не защо си го направила. Защо реши да ми кажеш?
- Защото съм ужасна лъжкиня - отвърна Ема. - Ти щеше да се досетиш.
- Може би. А може би не. - Кристина си пое дълбоко дъх. -Предполагам, че трябва да задам истинския въпрос. Обичаш ли го?
Ема не отговори. Не откъсваше очи от прекъснатата жълта линия по средата на пътя. Слънцето беше оранжева огнена топка, клоняща на запад.
Кристина бавно изпусна дъха си.
- Обичаш го.
- Не съм казвала такова нещо.
- То е изписано върху лицето ти. Знам как изглежда любовта. - Гласът на Кристина беше тъжен.
- Не ме съжалявай, Тина. Моля те.
- Просто се страхувам за теб. Законът е категоричен, а наказанията са толкова сурови.
- Е, това няма значение. - В гласа на Ема имаше горчиви нотки. - Той не ме обича. А да бъдеш нещастно влюбен в своя парабатай не е незаконно, така че няма за какво да се тревожиш.
- Той какво? - Кристина звучеше слисана.
- Не ме обича. Беше съвсем ясен.
Кристина отвори уста и отново я затвори.
- Предполагам, би трябвало да съм поласкана, че се учудваш - добави Ема.
- Не знам какво да кажа. - Кристина сложи ръка на сърцето си. - Има неща, които се казват обикновено в подобни ситуации. Ако беше всеки друг, освен Джулиън, сега щях да те уверявам какъв щастливец е, че някой толкова храбър и умен като теб е влюбен в него. Бих планирала заедно с теб как да накараме едно толкова глупаво момче да осъзнае нещо толкова очевидно. Само че става дума за Джулиън и то е незаконно, и ти не бива да правиш нищо повече, Ема. Обещай ми.
- Той не ме желае по този начин. Така че то няма значение. Просто... - Тя не довърши. Не знаеше какво повече да каже, нито как да го изрече. За нея никога нямаше да има друг Джулиън.
„Недей да мислиш така. Само защото не можеш да си представиш как обикваш другиго, не означава, че то няма да се случи." Ала този път мекият вътрешен глас на баща й не й вдъхна увереност.
- Просто не разбирам защо да е незаконно - довърши, макар че не това бе възнамерявала да каже. - Няма никакъв смисъл. С Джулиън от години правим всичко заедно, живеем и замалко не умряхме един за друг. Как би могло да има някой по-добър за мен от него? Някой по-добър... - Тя отново млъкна.
- Ема, моля те, недей да мислиш по този начин. Няма значение защо е незаконно. Има значение единствено, че е.
- Лошият закон не е никакъв закон - възрази Ема и като зави рязко, се качи на булевард „Пико". Той минаваше през почти целия Лос Анджелис и понякога бе елегантен, друг път - съмнителен, понякога - опасен, друг път - изоставен и дори - индустриален. В тази част, между магистралата и океана, той беше пълен с малки заведения и ресторанти.
- Това мото не е послужило добре на семейство Блекторн - промълви Кристина и Ема тъкмо се канеше да я попита какво има предвид, когато тя се изпъна в седалката. -Ето го - заяви и посочи. - Стърлинг е тук. Току-що го видях да влиза в онази сграда.
От южната част на булеварда имаше ниска кафява сграда без прозорци, с една-единствена врата и знак, на който пишеше:
ЗАБРАНЕНО ЗА ЛИЦА ПОД ДВАЙСЕТ И ЕДНА ГОДИНИ.
- Изглежда гостоприемно - отбеляза Ема и паркира.
Двете слязоха от колата и отидоха да извадят оръжията си. Вече си бяха сложили руни за магически прах и малкото минувачи (в Лос Анджелис почти никой не вървеше пеша и макар че наоколо бе пълно с коли, имаше съвсем малко хора) гледаха през тях, сякаш бяха прозрачни. Едно момиче с яркозелена коса хвърли поглед към Ема за миг, докато минаваше покрай нея, но не спря.
- Права си - заяви Ема, докато си слагаха серафимските ками; всяка от тях имаше мъничка кука, благодарение на която оръжието можеше да се закачи за колана и да се откачи само с едно движение. - За Джулиън. Знам, че си права.
Кристина я прегърна с една ръка.
- А ти ще постъпиш правилно. Знам, че ще го направиш.
Ема оглеждаше сградата, търсейки входове. Не се виждаха прозорци, ала една тясна уличка минаваше зад бара, скрита отчасти от избуялата трева. Махна натам и двете с Кристина се промъкнаха безшумно през ниската прашна растителност, която оцеляваше едва-едва в мръсния въздух.