Слънцето залязваше и уличката зад бара тънеше в мрак. Редица контейнери за боклук, закрепени с вериги един за друг, бяха подпрени под закован прозорец.
- Мога да сваля решетките, ако се покатеря ей там - прошепна Ема, посочвайки контейнерите.
- Добре, но почакай малко. - Кристина извади стилито си. - Руни.
Руните на Кристина бяха внимателни, прецизни и красиви. Ема усети как мощта на руната за сила я разтърси като ефекта от голяма доза кофеин. Не беше същото като от тези на Джулиън - от тях й се струваше, че силата му потича по вените й, удвоявайки нейната.
Кристина се обърна и свали якето си, оголвайки рамене, след което й подаде стилито си и Ема се залови да рисува -две застъпващи се руни за безшумност, за сигурен удар, за гъвкавост.
- Моля те, не си мисли, че съм сърдита - каза Кристина, обърната към стената. - Безпокоя се за теб, това е всичко. Ти си толкова силна, Ема. Силна си до мозъка на костите. Хората успяват да преживеят мъката, когато сърцето им бъде разбито, а ти си достатъчно силна, за да го направиш неведнъж. Ала Джулиън не е някой, който е в състояние да се докосне единствено до сърцето ти. Той може да докосне душата ти. А има разлика между това, да разбият сърцето ти, и това, душата ти да се пръсне на парченца.
Стилито в ръката на Ема потрепери.
- Мислех, че Ангелът има план.
- Така е. Но моля те, не го обиквай, Ема. - Гласът на Кристина се прекърши. - Моля те.
Нещо бе заседнало в гърлото на Ема, когато отговори:
- Кой разби твоето сърце?
Кристина се обърна към нея и облече якето си. Кафявите й очи бяха сериозни.
- Ти ми каза тайна, така че и аз ще направя същото. Бях влюбена в Диего и вярвах, че и той е влюбен в мен. Ала всичко беше лъжа. Вярвах, че брат му е най-добрият ми приятел, но и това се оказа лъжа. Ето защо избягах. Защо дойдох тук. - Тя извърна поглед. - Изгубих и двамата. Най-добрия си приятел и най-голямата си любов, в един и същи ден. Тогава ми беше трудно да повярвам, че Разиел има план.
Най-добрия ми приятел и най-голямата ми любов.
Кристина взе стилито и го прибра в колана си.
- Не аз съм силната, Тина. А ти.
Кристина й се усмихна и протегна ръка.
- Върви.
Ема улови ръката й и се оттласна от нея. Стъпи върху контейнерите и веригата издрънча под ботушите й. Тя сграбчи решетките на прозорците и дръпна, наслаждавайки се на начина, по който металът се впи в дланите й. Решетката се изтръгна от меката мазилка сред дъжд от камъчета. Ема я подаде на Кристина, която я метна върху тревата, след което улови ръката, която Ема й протягаше, и миг по-късно двете вече надничаха през изцапания прозорец в една потънала в мръсотия кухня. Вода течеше в масивен метален умивалник, пълен с чаши.
Ема вдигна крак, готова да строши стъклото със стоманения връх на ботуша си, ала Кристина я улови за рамото.
- Почакай. - Тя се наведе и стисна рамката на прозореца. Руната за сила на шията й се напрегна и засия, когато тя изтръгна изгнилата рамка и я пусна върху пластмасовите контейнери под тях. - Така е по-тихо - обясни.
Ема се усмихна широко и се провря през прозореца, приземявайки се върху касетка, пълна с бутилки водка. Тя скочи и Кристина я последва. Ботушите й едва бяха докоснали пода, когато вратата на кухнята се отвори и нисък мъж с барманска престилка и щръкнала синя коса прекрачи прага. Сепнат вик се изтръгна от него при вида на двете момичета.
„Страхотно - помисли си Ема. - Притежава Зрението."
- Здрасти - каза тя. - Ние сме от Здравното министерство. Знаете ли, че в тези диспенсъри не е останал никакъв антибактериален сапун?
Барманът изобщо не изглеждаше впечатлен. Очите му се преместиха от Ема към Кристина и накрая към отворения прозорец.
- Какво, по дяволите, правите тук, кучки такива? Проникнали сте с взлом. Ще извикам...
Ема грабна една дървена лъжица от дъската за отцеждане и я метна. Тя цапардоса бармана по главата с тих звук и той се свлече на пода. Ема се приближи и провери пулса му -беше равномерен.
- Мразя да ме наричат кучка - обясни на Кристина.
Кристина мина покрай нея и отвори вратата, надничайки навън, докато Ема издърпваше бармана в един ъгъл и внимателно го бутна зад купчината касетки с бутилки.
Кристина сбърчи нос.
- Гадост.
Ема пусна краката на бармана, които издумкаха върху пода.
- Какво? Нещо ужасно ли се случва там?
- Не, просто това е наистина отвратителен бар - отвърна Кристина. - Защо някой би дошъл да пие тук?