- Ставай! - Тя сграбчи ръката на Стърлинг и го издърпа на крака. Той се олюля и се отпусна върху нея със зяпнала уста, докато тъмната фигура на покрива скочи върху един балкон. Сега вече Ема можеше да го види по-добре: мъж, облечен в черно, с тъмна качулка, която криеше лицето му.
В дясната си ръка държеше арбалет. Вдигна го и Ема блъсна Стърлинг толкова силно, че едва не го събори.
- Бягай! - изкрещя тя.
Стърлинг не помръдна. Беше се втренчил в черната фигура, а по лицето му се четеше пълно изумление.
Нещо профуча покрай ухото на Ема - стрела от арбалет. Изострените й сетива доловиха тихото щракване, с което Кристина отвори ножа си, както и свистенето му, когато полетя във въздуха. Чу как мъжът в черно извика и арбалетът изпадна от ръката му. Оръжието тупна на земята, последвано миг по-късно от собственика си, който се приземи с глух звук върху гърба на Стърлинг.
Стърлинг се просна на улицата. Мъжът в черно приклекна над него, вдигнал ръка, в която блещукаше нещо сребристо. Нож. Острието се спусна надолу...
И Кристина връхлетя отгоре му, събаряйки го странично. Стърлинг се изправи с усилие и хукна към колата си. Хвърли се зад волана, борейки се за въздух. Ема се втурна след него, ала колата вече набираше скорост, отдалечавайки се по уличката.
Обърна се тъкмо когато мъжът в черно скочи на крака. Ема се озова отгоре му за броени секунди, приковавайки го към изпоцапаната стена на блока.
Мъжът опита да се отскубне, но Ема го беше стиснала за предницата на суетшърта.
- Ти простреля Джулиън. Би трябвало да те убия на място.
- Ема. - Кристина се бе изправила, приковала поглед в мъжа в черно. - Нека първо разберем кой е.
Ема сграбчи качулката му със свободната си ръка и я дръпна, разкривайки...
Момче. Не мъж, помисли си тя слисано, а определено момче, навярно само с година по-голямо от нея, с разчорлена тъмна коса. Беше стиснало челюст, а черните му очи хвърляха гневни искри.
Кристина ахна.
- Dios mío, ¡no puedo creer que eres tú!27
- Какво? - попита Ема, местейки поглед между момчето и Кристина. - Какво става?
- Ема. - Кристина изглеждаше потресена, сякаш някой бе изкарал въздуха от гърдите й. - Това е Диего. Диего Росио Росалес, запознай се с Ема Карстерс.
* * *
Въздухът извън Института беше свеж и ободряващ, пропит с дъх на калифорнийски пелин и сол. Ниската песен на цикадите приглуши звука, с който Даяна затръшна вратата на пикапа. Тя го заобиколи и спря, видяла Джулиън да седи на стъпалата.
- Джулс. Какво правиш тук?
- Бих могъл да те попитам същото - отвърна той. - Отиваш ли някъде? Отново?
Даяна прибра косата зад ушите си, ала няколко къдрици й се изплъзнаха, уловени от усилващия се вятър. Носеше тъмни дрехи, не бойно облекло, а черни дънки, както и ръкавици и ботуши.
- Трябва да вървя.
Джулиън слезе едно стъпало надолу.
- Колко дълго ще отсъстваш?
- Не знам.
- Значи, да не разчитаме на теб. - Тежестта в гърдите на Джулиън му се струваше повече, отколкото бе в състояние да понесе. Искаше му се да избухне, да изрита нещо. Искаше Ема, за да поговори с нея и тя да му вдъхне увереност. Само че не можеше да мисли за Ема.
- Ако щеш, вярвай - заяви Даяна, - но правя най-доброто за вас.
Джулиън сведе очи към ръцете си. Гривната от морско стъкло проблясваше около китката му. Спомни си как блещукаше под водата предишната нощ, докато плуваше към Ема.
- Какво искаш да им кажа? Ако ме попитат къде си.
- Измисли нещо - отвърна Даяна. - Бива те в това.
В гърдите му се надигна гняв - ако беше добър лъжец, то бе, защото никога не бе имал друг избор.
- Знам някои неща за теб - каза той. - Знам, че си заминала за годината си в чужбина, отишла си в Тайланд и си се върнала едва когато баща ти е починал.
Даяна застина с ръка върху вратата на пикапа.
- Да не би да си ме разследвал, Джулиън?
- Знам някои неща, защото се налага да ги знам. Трябва да бъда внимателен.
Даяна отвори вратата.
- Дойдох тук - тихо каза тя, - знаейки, че не е добра идея. Знаейки, че да се привържа към вас, означава да се свържа със съдба извън моя контрол. Направих го, защото видях колко много държите един на друг, ти и братята и сестрите ти, и то означаваше нещо за мен. Опитай се да го повярваш, Джулиън.
- Знам, че си наясно с отношенията между братя и сестри - каза Джулиън. - Някога самата ти си имала брат. Той е загинал в Тайланд и ти никога не говориш за него.
Даяна се качи в колата и затръшна вратата, ала прозорецът остана отворен.
- Не ти дължа никакви отговори, Джулиън. Ще се върна възможно най-скоро.