- Няма значение. - Внезапно Джулиън се почувства неимоверно изморен. - Те и без това няма да попитат за теб. Не очакват да бъдеш наблизо.
Видя как Даяна закри лицето си с ръце. Миг по-късно пикапът запали. Светлина обля предната част на Института и огря песъчливата трева, докато колата се спускаше по хълма.
Джулиън дълго остана на мястото си. Достатъчно дълго, че слънцето да залезе напълно и последните му отблясъци да угаснат зад възвишенията. Достатъчно дълго, че той най-сетне да се обърне, за да си влезе, изпъвайки рамене. Приготвяйки се.
И точно в този миг чу шума. Обърна се рязко и ги видя: огромна тълпа, задаваща се по пътя към Института.
27
Господи, не мога да повярвам, че си ти! (Исп.) - Б. пр.
19. Буря есенна сви и уби
- Кристина - ахна Диего, взирайки се покрай Ема. - Pensé que eras tú pero no estaba seguro. ¿Qué haces aquí? ¿Por qué estabas tratando de proteger a este hombre?28
- Диего? - Без да разбира нито дума от онова, което той каза, Ема отново го огледа, забелязвайки Знаците върху шията му, които се скриваха под яката на тениската. Действително беше ловец на сенки. - Това е Съвършения Диего?
- Ема. - Бузите на Кристина бяха пламнали. - Пусни го.
- Как ли пък не. - Ема впи яростен поглед в Съвършения Диего, който й отвърна със същото; черните му очи мятаха искри. - Той простреля Джулиън.
- Не знаех, че сте нефилими - сопна се Съвършения Диего. -Носехте дълги ръкави и якета. Не можах да видя руните ви.
Английският му беше съвършен, в което вероятно нямаше нищо странно, като се имаше предвид прякорът му.
- Нима не бяха в бойно облекло? - попита Кристина, която все още се взираше в него с невярващо изражение.
- Само якетата. - Ема блъсна Съвършения Диего в стената и той потръпна. - Предполагам, че отдалеч приличат на обикновени якета. Не че това е извинение.
- Ти носеше дънки. Никога преди не те бях виждал. Претърсваше чантата на мъртвото момиче. Защо да не реша, че си една от убийците?
Отказвайки да признае, че в думите му има логика, Ема го притисна още по-силно към стената.
- Сега вече знаеш ли коя съм?
Крайчецът на устата му подскочи нагоре.
- И още как, Ема Карстерс.
- Значи, си наясно, че мога да ти изтръгна всички вътрешни органи наведнъж, да ги нанижа на връв и да ги превърна в коледни украшения, без да ми мигне окото?
В погледа му се появи пламък.
- Би могла да опиташ.
- Престанете и двамата - заяви Кристина. - Нямаме време за това. Трябва да намерим Стърлинг.
- Тя има право - съгласи се Диего. - А сега ме пусни или ме убий, защото губим време. Знам къде ще отиде Стърлинг. Има среща с една вещица от Пазара на сенките. Трябва да стигнем там възможно най-скоро... той е бърз, като всички полувълци.
- Вещицата ще го убие ли? - Ема го пусна и той отиде да вдигне арбалета си. Ножът на Кристина се бе забил в него. Диего изсумтя и го извади, след което й го подаде. Тя го пое безмълвно, а Диего се обърна и обходи уличката с поглед.
- Ако това беше някаква шега, изобщо не е смешна.
- Не е шега - каза Кристина. - Опитваме се да го защитим.
- Какво? - Диего свърна в една задънена уличка, където телена ограда ги отделяше от улицата от другата страна. Покатери се ловко по нея и тупна леко от другата страна. Ема се прехвърли след него, следвана от Кристина. Диего уж си играеше с колана с оръжията си, ала Ема виждаше, че наблюдава Кристина с крайчеца на окото си, за да е сигурен, че ще се приземи без проблеми. - Защо защитавате един убиец?
- Той не е убиец - отвърна Кристина. - А жертва. Освен това е ужасно неприятен, но работата ни е такава.
Бяха се озовали в друга задънена улица, от двете страни на която се издигаха къщи. По неподдържаните морави растяха плевели и кактуси. Диего се насочи решително към другия край.
- Нима не разбирате? - Той поклати глава и тъмната му коса се развя. - Защо всички трябва да се държат настрани от него? Не мога да повярвам. Не мога да повярвам... Всичко, което сте направили... Видели сте как изтеглят номера му? На Лотарията? Видели сте как го избират?
- Да. - Студ бе започнал да пълзи по вените на Ема. - Да, ето как разбрахме, че се налага да го защитим...
Внезапно в другия край на улицата изригна ослепителна светлина, подобна на фойерверки вихрушка от синьо-зелен огън, прошарен с червено. Очите на Кристина се разшириха, искрите обагриха косата й в алено.
Диего изруга и се втурна натам. След частица от секундата Ема и Кристина го последваха.
Ема никога досега не бе срещала ловец на сенки, когото да не може да надбяга, ала Диего беше бърз. Наистина бърз. Докато спрат, тя се беше запъхтяла.