Улицата свършваше с редица изоставени къщи. Колата на Стърлинг се беше блъснала в една развалена улична лампа, капакът й беше смачкан, вратата откъм шофьора зееше. Една от въздушните възглавници беше експлодирала, ала Стърлинг беше невредим.
Намираше се насред пътя и се бореше с някого - момичето със зелена коса, което Ема бе видяла по-рано пред бара. То се опитваше да се откопчи от Стърлинг, ала той бе стиснал гърба на палтото й с почти маниакално изражение.
- Пусни я! - изкрещя Диего.
Тримата отново се затичаха, Ема посегна към Кортана. Виждайки ги, Стърлинг задърпа момичето към другата страна на колата. Ема скочи върху капака на джипа, покатери се на покрива и се приземи от другата му страна.
Където я посрещна стена от синьо-зелен огън. Стърлинг стоеше зад него, все така стискайки момичето със зелената коса. Очите й срещнаха очите на Ема. Тя имаше слабичко, деликатно лице и Ема си спомни, че я беше зърнала в театър „Полунощ".
Хвърли се напред и синьо-зеленият огън изригна, отхвърляйки я назад. Стърлинг вдигна ръка. Между пръстите му проблясваше нещо... нож.
- Спри го! - викна Диего.
Двамата с Кристина се бяха появили от другата страна на стената от син огън. Ема се втурна напред, макар да имаше чувството, че се бори с тайфун, и в същия миг ножът на Стърлинг се спусна надолу и потъна в гърдите на момичето.
Кристина изпищя.
„Не! - помисли си Ема, потресена от ужас. - Не, не, не." Работата на ловците на сенки беше да спасяват хората, да ги защитават. Стърлинг не можеше да нарани момичето, не можеше...
За миг тя видя мрак в сърцето на огъня, съзря вътрешността на пещерата върху средоточието, изрисувана с поезия и символи, а после от тъмнината се протегнаха две ръце и отскубнаха момичето от хватката на Стърлинг. Ема ги зърна само за миг, насред пламъците и хаоса, но те като че ли бяха дълги бели ръце... странно разкривени, сякаш от тях бяха останали единствено костите.
Давейки се в кръвта си, безсилно отпуснато и издъхващо, момичето бе издърпано в мрака. Стърлинг се обърна и се ухили на Ема. Върху ризата му имаше кървави отпечатъци от ръце, острието на ножа му бе алено.
- Закъсняхте! - провикна се той. - Закъсняхте, нефилими! Тя беше тринайсетата... последната!
Диего изруга и се хвърли напред, ала огнената стена лумна отново и го запрати назад, поваляйки го на колене. Стиснал зъби, той се изправи и отново тръгна напред.
Стърлинг вече не се усмихваше. В жълтеникавите му очи припламна страх. Той протегна ръка и скелетоподобната длан посегна от сърцето на огъня, за да го изтегли след момичето.
- Не! - Ема скочи и се претъркули под огнената вълна, сякаш се гмуркаше под морска вълна. Сграбчи крака на Стърлинг, впивайки пръсти в прасеца му.
- Пусни ме! - изкрещя той. - Пусни ме, пусни ме! Пазителю, вземи ме, отведи ме от тук...
Костеливата ръка го теглеше и Ема усети как Стърлинг започва да й се изплъзва. Вдигна парещите си сълзящи очи тъкмо навреме, за да види как Кристина хвърля ножа си. Той се заби в хищническата ръка, костите изпращяха и ръката се прибра трескаво, пускайки Стърлинг, който се строполи тежко на земята.
- Не! - Стърлинг се надигна на колене, протегнал ръце напред, докато огънят угасваше. - Моля те! Вземи ме с теб...
Тримата ловци на сенки се нахвърлиха отгоре му. Диего го сграбчи и грубо го изправи на крака. Стърлинг се изсмя болезнено.
- Не можахте да ме спрете. Глупави момичета, влачещи се подире ми, опитващи се да ме защитят...
Диего го блъсна силно, ала Ема поклати глава.
- Когато те избраха в Лотарията - каза му тя през пресъхнало гърло, задавайки въпроса, чийто отговор вече знаеше, - не те избраха, за да бъдеш убит. Избраха те, за да убиеш?
- 0, Разиел - прошепна Кристина. Беше сложила ръка на гърлото си и стискаше медальона си; изглеждаше потресена.
Стърлинг се изплю на земята.
- Точно така. Изберат ли твоя номер, трябва да убиеш или да бъдеш убит. Също като вас, Рен не знаеше как действа Лотарията. Съгласи се да се срещнем тук. Тъпа кучка. - Очите му бяха почти обезумели. - Аз я убих и Пазителят я взе и сега ще живея вечно. Веднага щом Пазителят ме открие отново. Ще получа богатство, безсмъртие, всичко, каквото поискам.
- Убил си заради това? - попита Кристина. - Превърна се в убиец?
- Превърнах се в убиец в мига, в който изтеглиха името ми в Лотарията - каза Стърлинг. - Нямах избор.
В далечината се разнесе звук на полицейски сирени.
- Трябва да се махнем от тук. - Кристина погледна към разбитата кола на Стърлинг и кръвта на улицата. Ема вдигна Кортана и бе възнаградена с изражение на вцепеняващ страх върху лицето на Стърлинг.