- Не - изскимтя той. - Недей...
- Не можем да го убием - заяви Диего. - Нуждаем се от него. Никога досега не съм залавял един от тях жив. Трябва да го разпитаме.
- Спокойно, Съвършени Диего - каза Ема и стовари дръжката на Кортана в слепоочието на Стърлинг, който се свлече на земята. Беше в безсъзнание.
Да отнесат Стърлинг до колата, не беше лесно, тъй като той не беше покрит с магически прах; преметнаха едната му ръка през рамото на Диего, който направи всичко по силите си да изглежда така, сякаш помага на свой приятел, попрекалил с пиенето. Щом стигнаха до тойотата, завързаха китките и глезените на Стърлинг със жица от сребърно-златна сплав, преди да натъпчат безчувственото му тяло с увиснала глава на задната седалка.
Обсъдиха дали да не отидат право при средоточието, но решиха първо да минат през Института, за да вземат още оръжия и да се посъветват с останалите. Ема, повече от всички, искаше да говори с Джулиън - беше му позвънила няколко пъти, но той не вдигаше. Каза си, че вероятно е зает с децата, ала смътна тревога се бе загнездила в гърдите й, докато сядаше зад волана. Кристина се настани до нея, а Съвършения Диего се пъхна до Стърлинг и опря камата си в гърлото му.
Ема потегли с яростно свистене на гуми. Беше изпълнена с гняв и поне половината от него беше насочен към самата нея. Как така не бе разбрала, че Стърлинг не е жертва, а убиец? Как така никой от тях не се бе досетил?
- Вината не е ваша - обади се Съвършения Диего от задната седалка, сякаш прочел мислите й. - Логично е било да предположите, че Лотарията избира жертви, не убийци.
- А Джони Рук ни излъга - изръмжа Ема. - Или поне ни остави да вярваме, че защитаваме някого.
- Защитавахме убиец. - Кристина изглеждаше наистина нещастна, пръстите й стискаха медальона на гърлото й.
- Недей да виниш себе си - каза Съвършения Диего, съвършен както винаги. - Разследвали сте, без да разполагате с никаква информация. Без никаква помощ от Мълчаливите братя... нито от когото и да било.
Кристина му хвърли яростен поглед през рамо.
- Откъде знаеш всичко това?
- Защо мислиш, че сме разследвали? - попита Ема. - Само защото ме видя с Джулиън в къщата на Уелс?
- Това беше първата ми улика - отвърна Съвършения Диего. - След това поразпитах наоколо. Разговарях с един тип на Пазара на сенките...
- Отново Джони Рук - процеди Ема отвратено. - Има ли изобщо някой, пред когото той не би се разприказвал?
- Каза ми всичко - продължи Диего. - Че разследвате убийствата без знанието на Клейва. Че го пазите в тайна. Уплаших се за теб, Кристина.
Кристина изсумтя, без да се обръща.
- Тина. - Гласът на Съвършения Диего беше пропит с копнеж. - Тина, моля те.
Чувствайки се неловко, Ема се взираше право напред.
Много скоро щяха да видят океана и тя опита да се съсредоточи върху това, вместо върху напрежението между другите двама в колата.
Кристина още по-силно стисна медальона си, но не отговори.
- Рук каза, че разследвате убийствата, защото според теб те са свързани със смъртта на родителите ти - обърна се Съвършения Диего към Ема. - Знам, че не е достатъчно, но наистина съжалявам за загубата ти.
- Беше много отдавна. - Ема го виждаше в огледалото на колата. Деликатна верижка от руни опасваше врата му като огърлица. Косата му се къдреше, не като вълните на Джулиън, а с къдрици, които падаха над горната част на ушите му. Беше секси. И изглеждаше мил. И определено си го биваше в боя. Действително беше Съвършения Диего, помисли си тя сухо. Нищо чудно, че Кристина бе толкова наранена.
- Какво правиш ти тук? - попита тя. - Ема си има причини да разследва убийствата, ами ти?
- Знаеш, че бях в Сколоманса - отвърна Съвършения Диего. - Знаеш също така, че центурионите често биват изпращани да разследват въпроси, които не са точно в юрисдикцията на нефилимите...
Изведнъж се разнесе дрезгав вик. Стърлинг се беше свестил и се мяташе върху седалката. Ножът на Съвършения Диего проблесна в мрака, а колите около тях надуха клаксони, когато Ема завъртя волана надясно и те се качиха на Оушън Авеню.
- Пуснете ме! - Стърлинг се дърпаше, мъчейки се да разкъса жиците, които стягаха китките му. - Пуснете ме!
А после изскимтя от болка, когато Съвършения Диего го притисна грубо към седалката, допрял ножа си до вената на врата му.
- Махни се от мен - кресна Стърлинг. - По дяволите, махни се от мен...
Думите му се превърнаха в писък - Съвършения Диего бе забил коляно в бедрото му.